Глаголицата е първата старобългарска азбука. Българска, не славянска! Днес учените приемат, че тя е била създадена от Светите братя Кирил и Методий през 855 в манастира Св. Полихрон на планината Олимп в областта Витиния в Мала Азия, където Св. Методий е бил монах от 851. Други учени приемат като година за създаването ѝ 862. Погрешно е мнението, че тази азбука е създадена специално за Солунското наречие. По това време около Солун живеят българите на Кубер, а не славяни. Всъщност азбуката е създадена според говора на славяните, които се били заселили в същата тази област Витиния в Мала Азия. (Ползвам с уговорка съвременния термин “славяни” поради липса на друг по-подходящ. В ІХ век славяни няма. Те биват “открити” едва през ХVІІ век. Има анти, венети/венеди и склавини/склави.) Въпреки, че азбуката е българска по произход и предназначение, поради своята сложност тя не успява да се наложи в Първата Българска Империя, макар на нея да има паметници от Плиска, Преслав и Охрид. Заместена е от кирилицата, за която предполагат, че е била създадена от Св. Климент Охридски. Има обаче един съседен на българите народ, който не само радушно възприел глаголицата, но и я ползва в продължение на доста столетия, та чак до ХІХ век. Това са хърватите. Оригиналната българска глаголица е с обло изписване на буквите. Хърватите обаче постепенно видоизменят азбуката ни и при тях тя придобива ъгловати очертания. Вероятно още от ІХ век в Хърватските княжества пишат с глаголица. За най-стар надпис на глаголица се смята Башчанската плоча (на хърватски: Bašćanska ploča) от ХІ век, открита през 1851 в църква на остров Кърк (Krk) в Далмация. Текстът е изписан на старобългарски. Отнася се за Хърватския Крал Звонимир. В него се споменава и българската титла жупан. През ХІ и ХІІ век глаголицата става основната писменост в Хърватските земи, като до ХІІ век се пише с облата глаголица. През ХІІІ век тя преживява бурен разцвет, а ХІV и ХV век се смятат за Златен век на хърватската глаголическа традиция. От ХІІІ век започва да се употребява ъгловата глаголица. Тя остава основна писменост до началото на ХVІ век. В 1483 във Венеция е издадена и първата хърватска печатна книга на глаголица. Това е “Требник по закона на римския двор”. Едва през ХVІ век глаголицата постепенно е изместена от латиницата. Книги на глаголица продължават да се издават почти до самия край на ХІХ век. Независимо от това и до ден днешен хърватите високо ценят и тачат своята глаголическа книжнина и писмена традиция.