Киевските листове са един от първите писмени паметници на глаголица от първата половина на Х век. Образец са на моравската редакция на старобългарския език. Това са 7 пергаментови листа малък формат с размери 14.5 на 10.5 cm. Открити са в Йерусалим от руския архимандрит Антонин. Пренесени са в Киев, откъдето идва и името им. Днес те се пазят в Националната Библиотека в Киев. Представляват част от римокатолически требник с указания за водене на службата. Текстът на самите служби е изписан с черно мастило, а пък указанията са в червено. Първата страница рязко се отличава от останалите 13 и определено е изписана доста по-късно. Това личи от почерка и правописа. Тази първа страница е изписана с кръгла глаголица. Отнася се към ХІ век, като съдържа откъс от Посланието на Апостол Павел до римляните и Молитва към Богородица. Останалите 13 страници са писани от двама души с ъглова глаголица. Това са кратки молитви за десет меси, превод от латински. Те отразяват чехоморавския изговор от това време за разлика от старобългарските глаголически паметници. Киевските листове са косвено свидетелство, че при своята моравска мисия Светите братя Кирил и Методий са занесли във Великоморавия книги на глаголица, а не на кирилица, което пък от своя страна ни доказва, че те са авторите на глаголицата. Те се явяват пряко наследство от развилата се на моравска почва глаголическа книжнина, чиито основи били положени от Солунските братя Константин – Кирил и Методий. Първите издания на Киевските листове са от 1868 на Измаил Срезневски (Iзмапл Срезневський) и от 1890 на хърватския славист Ватрослав Ягич (Vatroslav Jagić).