Супрасълският сборник е сред най-старите и най-ценни старобългарски ръкописи на кирилица от средата на Х век. Този ранен ръкопис има изключително графично оформяне и изработка. Това е и най-обемистият роден ръкопис. Състои се от 285 листа отлично обработен пергамент. Наричат го още Ретков сборник по името на неговия преписвач Ретко. На лист 104 стои бележка “Господи помилуй Ретъка Аминъ”. По света Сборникът е известен под латинското си наименование Codex Suprasliensis. Името му идва от православния Супрасълски манастир край река Супрашъл (Supraśl), близо до Бялисток (Białystok), Полша, където бил открит през 1823 от белоруския учен Михал Бобровски (Michał Bobrowski). Той именно изпраща на два пъти части от този ръкопис на словенския езиковед и славист Йерней Копитар (Jernej Kopitar) във връзка с негово изследване. Копитар не връща първата част от манускрипта, състояща се от 118 листа (страници 1 ч 236). След неговата смърт тя попаднала в Лицея в Любляна, а оттам и в Националната и Университетска Библиотека в Любляна, където се намира сега. Втората част от сборника, 16 листа (страници 237 ч 268), става собственост на помешчика Стрелбицки. В 1856 я откупува Афанасий Ф. Бичков, завеждащ Императорската Библиотека, която днес е Руската Национална Библиотека в Санкт Петербург. Третата част от сборника, общо 151 листа (страници 269 ч 570), е купена от Граф Замойски чрез библиофила Владислав Трембицки. Озовава се в Полската Национална Библиотека във Варшава. В 1939 по време на войната тази част изчезва. В неизвестност е до 1968, когато се появява в САЩ и е върната на Полша от Herbert Moeller. По този начин разделеният на три части безценен български ръкопис понастоящем се съхранява в три различни страни. Супрасълският сборник има изключително значение за старобългарската култура като език, стил, писмо, украса и идеология. Явява се единственият ръкопис, по който можем да съдим за Преславската книжнина от Златния век. Има разнообразно съдържание. Той включва 24 жития на светци и празнични проповеди за месец март. Въз основа на езика му се предполага, че е писан в Източнобългарска говорна област (Преславската книжовна норма). Сред съчиненията, поместени в него, са “Житие на Светите 40 мъченици”, “Житие на монаха Яков” и “Слово за Връбница” на прочутия христиански писател Йоан Златоуст. Изучава се като основа на старобългарския класически корпус. Супрасълският сборник е включен и в регистъра “Паметта на света” на ЮНЕСКО през 2007. Издаден е през 1851 от Франц Миклошич във Виена, но това издание се смята за неточно. През 1904 в Санкт Петербург го издава Сергей Северянов. Най-пълно е българското издание в 2 тома от 1982 – 1983 от Йордан Заимов и Марио Каталдо (Издателство на БАН). Интересът на учените към сборника в Европа и по света продължава да бъде много голям. До момента върху него са издадени над 200 монографии от различни автори.