Това е старобългарско глаголическо евангелие от втората половина на Х век или от началото на ХІ век. Намерено е от учения ориенталист Йосиф Симони Асемани, който е главен библиотекар на Ватиканската библиотека в Рим, в един православен манастир в Йерусалим през 1736. Купил го от монасите и го отнесъл в Рим заедно с други ръкописи. Затова по света то е известно с латинското си име Codex Assemani. Всъщност това евангелие става първият български глаголически паметник, който светът вижда. То съдържа 158 пергаментни листа с размери 23 х 17 cm. Липсва краят, както и един лист в средата. Ръкописът е добре запазен и много красив поради богатата си орнаментика. Красиво е и глаголическото писмо със закръглени форми на буквите, които са послужили като образец за печатната глаголица, използвана за печат на глаголически текстове. Асеманиевото евангелие е изборно (богослужебно) и включва подбрани откъси от Светото евангелие, които да се четат на глас по време на Светата литургия. Накрая има списък с неподвижните църковни празници, наричан месецослов (менелогий). Между тях са отбелязани за пръв път и дните за поменуване на българските светци Светите братя Кирил и Методий и Свети Климент Охридски. Асеманиевото евангелие се отличава от другите глаголически ръкописи с богата художествена украса. На отделни страници в ръкописа се срещат и многобройни бележки на кирилица. Било издадено за пръв път от Франьо Рачки (Franjo Rački) през 1865 в Загреб с глаголически букви. В изданието е включена и обширна статия на известния славист Ватрослав Ягич (Vatroslav Jagić). От ХVІІІ век до ден днешен Асеманиевото евангелие се пази във Ватиканската библиотека в Рим. Дигитализираното копие вижте ето ТУК.