Точно преди 100 години, през 1917, в Берлин е издаден първият български исторически атлас. Автор на атласа е българският пълномощен министър (посланик) в Берлин Димитър Ризов. Той го нарича “БЪЛГAPИТѢ въ тѣхнитѣ исторически, етнографически и политически граници”. В него са публикувани 40 карти на Балканите и България. Като се има предвид, че се появява в разгара на Първата световна война, то неговата цел е повече от ясна: да бъдат обосновани исторически претенциите на Царство България относно територии, населени с българи, окупирани от съседните воюващи с нас страни Сърбия, Румъния и Гърция. Именно затова атласът излиза на 4 езика: немски, английски, френски и български. Той е първи систематичен български опит за събиране на стари карти на Балканите. В предговора например определено личи националистическия тон на автора. Той настоява нашите съседи да ни върнат българските етнически територии, които показва с поредица от етнографски карти, изработени от чужденци. Доста от аргументите му са напълно основателни. Разбира се, има и някои идеи, които не могат да бъдат споделени от съвременна гледна точка, например предложението да бъде извършена подялба на Албания между Гърция, Сърбия и България. По ирония на съдбата обаче точно това сполетява Македония след войната. Девет карти на Средновековна България са били изготвени от Професор Васил Златарски. За точността на някои от тях може да се спори, но това не намалява стойността им. Особено ценни са европейските карти на етническите земи на българите през ХІХ век. Атласът повлиява сериозно българската историческа картография за целия ХХ век. Редица карти впоследствие намират място и в българските учебници и атласи по история и са изучавани от поколения ученици. Ето защо реших, че си струва да бъде почетена стогодишнината на това издание. Горд съм, че имам в библиотеката си фототипното издание от 1992, което бе в тираж само 5000 броя. През 1997 има още едно фототипно издание на атласа. Който се интересува от история, може да разгледа целия този великолепен български исторически атлас ето ТУК.

България по времето на Цар Йоан Асен ІІ

Етнографска карта на България на Гийом Льожан (Guillaume Lejean) от 1861

Етнографска карта на Българщината от българските професори от 1912