Робевата къща (на западнобългарски: Куќата на Робевци) в Охрид е една от най-големите къщи на Българското Възраждане. Това е типичен образец на българската възрожденска архитектура с много еркери. Робеви били богата фамилия търговци и търгували с доста европейски страни. Старата им фамилна къща, построена през 1827, била изгорена до основи през 1861 – 1862 от злосторника Устреф бег. Новата им къща била построена през 1863 – 1864 от майстор Тодор Петков от село Гари, Дебърско. Той бил от известния резбарски род Огненовци. Под негово ръководство били изработени дърворезбите на таваните, долапите и другите декоративни елементи в интериора. Днес къщата е един от най-забележителните архитектурни паметници в Република Македония. Тя е защитен паметник на културата от 1945. Къщата е на три етажа със сутерен. В лявата ѝ част живеело семейството на Константин Робев, а в дясната – това на брат му Анастас Робев. Робеви са я обитавали до 1900, когато братята се преместват в Битоля, като я използвали само за лятна резиденция. В периода на войните от 1913 до 1919 къщата служи за квартира на сръбски войници, които ѝ нанесли щети. Те отмъкнали и част от дърворезбите в Ниш. След Втората световна война Робевата къща става културно – исторически музей. От 1950 в нея е разположен Народният музей. През 1953 къщата е национализирана и е предадена на музея за трайно ползване. През 1990 е извършена последната реконструкция и реставрация на тази великолепна сграда, след което е отворена отново като музей. В приземието се намират двата торса на египетската богиня Изида и ценни епиграфски паметници от Охрид. На първия и втория етаж е разположен Археологическият музей на Охрид с много ценни експонати от Античността и Средновековието. В източната част на къщата е оформен кът със семейните реликви на Робеви. Последният трети етаж днес се използва като резиденция и за организиране на художествени изложби.