Архитектурно – етнографският комплекс “Етъра” е първият и единствен по рода си музей на открито в България. Изграждането му започва през 1963 и е открит на 7 септември 1964. Той се намира в едноименния габровски квартал на 8 km от центъра. Това е един от Стоте национални туристически обекта. Етъра представлява възстановка на възрожденските български занаяти, бит и култура. Музеят е изграден по три начина: чрез реставрация на заварените обекти; чрез пренасяне на оригинални обекти и с пресъздаване на копия на предварително заснети сгради. Идеята и проектът за създаването му принадлежат на Лазар Донков. На Занаятчийската чаршия са разположени 16 образци на самобитната българска възрожденска архитектура. Те разкриват стопанското минало на Габровския край през ХVІІІ и ХІХ век. Представени са следните занаяти: бакърджийство, грънчарство, дърворезбарство, иконопис, кожухарство, коларо – железарство, куюмджийство, музикални инструменти, мутафчийство, папукчийство, ножарство, сарачество, тъкачество, фурнаджийство, хлопкарство и шекерджийство. Освен това в музея се нямерят водни съоръжения като бичкиджийница, валявици, 2 воденици, гайтанджийска работилница, стругове, тепавица и точило. Това е единствената в България сбирка на народна техника на вода с общо 10 експоната. Поради това водното колело се превръща в емблема на Етъра. Обектите в музея работят така, както в миналото. Църквата “Свето Богоявление” с училище е копие на храма от село Радовци, Дряновско, изграден в 1868. Саковата къща е възстановка на дома на габровския търговец Петър Сака от 1850. Първият ѝ етаж е дюкян. В Етъра също така има и часовникова кула, мостове и каменни чешми. През септември в Етъра се провежда ежегоден Панаир на занаятите. През 1967 е обявен за народен етнографски парк, а през 1971 за паметник на културата.