Една от най-добре запазените български средновековни крепости се намира в албанския град Берат (на албански: Berati). Сегашната крепост е от ХІІІ век. Смята се, че градът е основан около 313 пр. н. е. от Касандър, цар на Македония. В чест на баща си Антипатър той го нарича Антипатрея (на гръцки: Αντιπάτρεια). В Източната Римска Империя (Византия) му казват Пулхериополис (на гръцки: Πουλχεριοπολις). Влиза в пределите на Първата Българска Империя през ІХ век при Канас Юбиги Пресиян, който управлявал от 836 до 852. Ние, българите му даваме името Бѣлградъ, което градът запазва чак до ХVІІ век. Белград е част и от Втората Българска Империя до 1281, когато Византия успява да си го възвърне. След 1345 за кратко е включен в Душановото царство. Превзет е от османците в 1431. Белград е част от юрисдикцията на Българската Охридска Архиепископия до самия ѝ край през 1767 и е център на епископия. Известни са имената на 20 белградски митрополити. Тук са изградени църкви и манастири, които пазят спомен за великото дело на Св. Седмочисленици. Запазен е гроба на Св. Йоан Владимир, княз на сръбското княжество Дукля, както и мощите на българските светци и просветители, учениците на Кирил и Методий Св. Горазд и Св. Ангеларий. Векове наред Белград е бил един от най-важните градове в българската област Кутмичевица. През ХVІІІ век градът вече носи албанското име Берат и става център на пашалък в Османската империя. Той изиграва значима роля в Албанското Национално Възраждане през ХІХ век. Днес е областен център в Албания. Разположен е на десния бряг на река Осъм (на албански: Osumi). В града живеят много християни. Берат е обявен за град – музей през 1961. Има много културно – исторически паметници. На 8 юли 2008 той е включен в Списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
|