Църквата “Свети четиридесет мъченици” в старопрестолния Велико Търново има специално място в българската история. В нея са вградени 6 колони, 3 от които са с надписи. Тези надписи са едни от най-значителните старобългарски епиграфски паметници. Интересна е историята за тяхното откриване. През Османската епоха църквата е била превърната в джамия. Достъпът на българи до нея бил напълно забранен. Доктор Христо Даскалов от Трявна излекувал жената на местния имам. В отплата поискал да разгледа джамията. Именно той успял да снеме надписите от трите колони през 1858, като ги преписал много точно. Той дал копие от тях на Георги Сава Раковски. Изпратил ги също и на руските слависти Бодянски, Срезневски и Гилфердинт, които ги публикували през следващата 1859. Георги Раковски също ги публикувал в 1860. Надписите предизвикали истинска сензация в тогавашния научен свят. Това е и първото археологическо откритие в България, направено от българин. За най-краткия надпис се смята, че е от времето на Канас Юбиги Крум. Други пък определят колоната като трофей на Цар Калоян. Κάστρον Ραιδεστό (Кастрон Редесто) в превод от гръцки означава “Крепост Родосто”. Вторият надпис е на старобългарски от Цар Йоан Асен ІІ и е посветен на победата при Клокотница в 1230, в чиято чест била построена тази църква. Третият надпис е на Канас Юбиги Омуртаг. Той е издълбан върху колона от тъмен сиенит. Надписът е на византийски гръцки. Текстът е следния:

Κα[ν]ασυβιγη Ωμορταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β" κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β". το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)ασυβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ".

Преводи на този текст са правили Константин Иречек, професор Васил Златарски, професор Веселин Бешевлиев, професор Станчо Ваклинов и други. Ето и самия надпис на български:

Канас Юбиги Омортаг, обитавайки стария си дворец, направих преславен дворец на Дунава. И като измерих (разстоянието) между двата преславски двореца, направих по средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20000 разтега и до Дунава има 20000 разтега. Самата могила е всеславна. И след като измериха земята, направих този надпис. Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за онзи, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, Канас Юбиги. Нека Бог да му даде да преживее сто години.

Особено впечатляващи са безсмъртните слова на великия български владетел: “Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за онзи, който го е направил.” Да припомня, че това е надпис от началото на ІХ век.

Шестте колони в храма

Колоната на Канас Юбиги Омуртаг

Надписът на Канас Юбиги Омуртаг