Жечпосполѝта (на полски: Rzeczpospolita; на литовски: Žečpospolita; на латински: Res publica) е обединена полско – литовска държава, която е просъществувала от 1569 до 1795. Официалното нейно име е Държава на двата народа (на полски: Rzeczpospolita Obojga Narodow; на литовски: Abiejų tautų respublika). Тя е дуалистична мултикултурна държава, съставена от Кралство Полша и Великото Литовско Княжество. Тази полско – литовска държава се явява продължението на личната уния между Полша и Литва при Ягелонската династия от 1386. Тя е странна държава: това е de jure монархия, но de facto република. Начело стои крал, който обаче е избираем, а не е наследствена титла. Освен Крал на Полша, той бил и Велик Княз на Литва. Жечпосполита била едновременно олигархия, защото само полската шляхта и литовските благородници са имали политически права, но и демокрация, защото всеки шляхтич имал равни права. Жечпосполита е забележителна с уникалното държавно устройство и религиозната търпимост. Люблинската уния от 1569 за създаването на Жечпосполита е най-важното постижение на последния крал от Ягелонската династия Зигмунд ІІ Август. Тогава се създава общ Сейм на обединената държава. На 3 май 1791 е приета първата писмена конституция на европейска държава, която е и втората в света. Жечпосполита е една от най-големите европейски държави. Нейната площ достига 1153465 km² през 1650. Тя заема почти цялата територия на днешните Полша, Литва, Латвия, Естония, Беларус, Украйна и части от земите на още няколко държави. Нейни столици са били Краков и Вилно = Вилнюс (Vilnius), а след 1596 – Варшава. Официалните езици в Жечпосполита били латински, полски, литовски и рутенски, от който са произлезли беларуския, русинския и украинския език. Религията ѝ била римокатолическа, протестантска и източноправославна. В православните църкви богослуженията са се извършвали на старобългарски език, който оказва силно влияние, особено в Литва. Над два века Жечпосполита успешно удържала нападенията на монголи, московити, османци, шведи и тевтонци. Първото столетие от съществуването на Жечпосполита се смята за Златният ѝ век, но второто е свързано повече с военни поражения, връщане на крепостничеството и нарастваща анархия в политическия живот. В резултат на това полско – литовската държава постепенно била отслабена и нейните земи на 4 пъти стават обект на подялби между Русия, Австрия и Прусия през 1772, 1791, 1795 и 1797. През 1795 престава да съществува Жечпосполита, а от 1797 и цяла Полша изчезва от картата на Европа. Чак през 1918 Полша и Литва успяват да възстановят своята независимост след Първата световна война.