Вчера прочетох постинг, в който се твърди, че Светите братя Кирил и Методий не са съставили нашата азбука. Главният аргумент на автора беше, че кирилицата била преписана от коптската азбука. Не бих искал да влизам в задочен спор с подобни твърдения. Още повече, че написалият това нещо очевидно не знаеше обикновения факт, че Св. Св. Кирил и Методий са създали не кирилицата, а глаголицата. За автор на кирилицата засега се приема Св. Климент Охридски. Солунските братя си имат жития – кратки и пространни. Житие си има и техния ученик, създал Охридската школа. По мое време в училище се учеше произведението на Черноризец Храбър “За буквите” (О писменехь). Надявам се, че то все още се изучава. Жалко, че някои пропускат важните уроци. Затова реших просто да го припомня. Вярно е, че то е известно от късни преписи, най-ранният от които е от 1348 в “Лаврентиевският сборник”. Въпреки това то си остава едно от значимите произведения на старобългарската литература. “О писменех” е полемична творба. Това е апология на старобългарската писменост, която защитава правото ѝ на съществуване наравно с гръцката и еврейската писменост. Самият Черноризец Храбър е загадъчна личност, защото за него няма биографични данни, а и това е единственото му известно произведение. Професор Васил Златарски е автор на хипотезата, че зад този псевдоним се крие самия Цар Симеон І. Знае се, че той е завършил Магнаурската школа в Константинопол и е бил подготвян за книжовник и висш духовник. Трябва още да спомена, че съм срещал мнение, че под името Черноризец Храбър не се крие български книжовник, а Храбан Мавър, който написал съчинение в защита на свещените езици старогръцки, латински и староеврейски. Тъй като оригиналното име на "За буквите" е "О писменехь Черноризца Храбра", възможно е това да е полемика с Храбан Мавър. Само бих искал да уточня, че съвременният превод не е съвсем точен. В него става дума за славяни. В оригиналния текст е словене, което означава грамотни хора, които могат да четат и пишат. Текстът на “О писменехь” можете да прочетете ето ТУК.
|