Савина книга е старобългарски кирилски ръкопис от първата половина на Х век. Представлява изборно евангелие. Името му идва от приписката на лист 49: Поп Сава писал. Това е документ с архаичен език и правопис. Написан е с уставно писмо, което е ранен вариант на кирилицата със следи от глаголица. Предполага се, че е бил изготвен в Източна България. Оцелели са 129 листа от оригиналния ръкопис. Украсата на Савина книга се отличава с опростени заглавки и инициали. Запазеният текст съдържа евангелски четива за неделни и празнични дни. За съжаление в този документ има доста липси, на мястото на които са били правени допълнения от книжовници. Савина книга е ярък пример за ранната кирило – методиевска традиция. Същевременно обаче текстът на паметника се отличава от всички известни на науката изборни и служебни преписи на Евангелието. В ръкописа има бележка, че през ХVІІ век се е намирал в манастир край Псков, най-ранното известно местонахождение. Оттам попаднал в Синодалната типография в Москва. След 1917 бил пренесен в Руския държавен архив за древни актове, където се съхранява до днес. |