Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07 09:14 - Хрониките
Автор: laval Категория: Лични дневници   
Прочетен: 398 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 08.07 12:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Когато бях ученик, ни преподаваха следната история: “Хан” Аспарух сключил съюз (договор) със славяните. С тяхна помощ разбил византийците при Онгъла. След това в 681 те заедно били създали “славянобългарската” държава. Навремето бе създадена суперпродукция по романа на Вера Мутафчиева “Предречено от Пагане”. Даже като студент участвах в него като статист и бях свидетел как зад високите каменни стени на Фанагория българите живееха в юрти. За цвят имаше дори и камили. Екранизацията показваше “братска дружба” между българи и славяни, а в тази картинка липсваха само траките, незнайно защо. Поколения българи учеха тази история. Въпреки това историята ми беше любим предмет. Оттогава изчетох доста исторически книги. И така стигнах до това, което е било написано в хрониките. Там обаче бяха написани други неща. Събитията от тази история са описани в хрониките на Теофан Изповедник и Патриарх Никифор. Там обаче няма и една думичка за някакъв си съюз и / или договор между българи и славяни. Напротив, и двамата казват, че българите били покорили склавините от седемте племена и ги преселили отвъд Дунава в Трансилвания, днешна Румъния да пазят границата с аварите. Те не само, че били покорени, но и плащали данък. А северите, за които не се уточнява какво точно племе са, поселили до Верегава, вероятно един от старопланинските проходи. По този начин се оказва, че българите съвсем сами са постигнали внушителна победа над армията на Източната Римска Империя. Същата, която съвсем наскоро била разбила арабите. И не само, че я победили, но и я преследвали чак до така наречената Варна, близо до Одесос, каквото и да означава точно това. Същите две хроники, в интерес на истината, нищо не казват и за Аспарух. За Аспар-Хрук, син на Хубраат, пише Йоан Скилица, който го поставя на остров Пюки в делтата на Дунав, което би трябвало да е мястото, наречено Оглос на гръцки или Онгъл на български. Не се споменава и дума за основаване на някаква нова държава. Ясно се казва обаче, че е бил сключен мирен договор между Император Константин ІV Погонат и българите, в който той се е съгласил да плаща годишен данък за срам на ромеите. Хрониките изрично споменават, че българите се установили и разширили в земята между Дунав, Стара планина и Понтийско море, т.е. в Мизия. Това обаче не е създаване на нова държава, а териториално разширение на вече съществуваща такава. На практика това е естествено продължение на Стара Велика България южно от Дунава. И още нещо важно за преподаваната ни история: лъжата, че малката орда на Аспарух се била разтворила в огромното славянско море. Първо, българите не са били никак малко, щом като са успели да победят могъщата войска на ромеите и второ, какво славянско море, след като и седемте славянски племена са били изселени северно от Дунава и в Мизия не е останал нито един славянин (склавин). Това обяснява защо липсва “славянски” субстрат при българите днес. Ето и какво точно казват хрониките на Теофан Изповедник, Патриарх Никифор и Йоан Скилица: 

Из "Хроника" на Теофан Изповедник

А император Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отвъд Дунава в Оглоса и че напада и опустошава близките до Дунава земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните, много се огорчил и заповядал всички отряди да преминат в Тракия. И като въоръжил флота, потеглил срещу тях по суша и по море с намерение да ги изгони с война, като отправи в боен ред пехотната войска по суша към т.нар. Оглос и Дунава, и заповядал на корабите да пуснат котва на близкия бряг. Българите, като видели тези гъсти многобройни редици, се отчаяли за спасението си, избягали в споменатото укрепление и взели мерки за защита. След като в продължение на три-четири дни те не се осмелявали да излязат от това укрепление, а ромеите не завързали сражение поради блатата, мръсният народ, забелязвайки слабостта на ромеите, се съвзел и станал по-смел. Понеже императорът страдал силно от болки в крака и бил принуден да се върне с пет кораба и с приближените си в Месемврия, за да прави бани, оставил стратезите и войската със заповед да водят схватки, за да ги измъкнат от укреплението и да завържат сражение с тях, ако се случи да излязат. В противен случай да ги обсадят и да ги пазят в укрепленията. Конниците обаче разпространили слуха, че императорът бяга, и обзети от страх, се отдали също на бягство, без никой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли при т. нар. Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно - отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се там славянски племена т. нар. седем племена, поселили северите от предната клисура до Верегава [вер. Ришкия проход] към източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове. Защото чудно бе за близки и далечни да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички - на изток и на запад, на север и на юг, - да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ. Но той, като вярвал, че това се е случило на християните по божия промисъл, сключил мир, разсъждавайки по евангелски. И до края на живота си той бил необезпокояван от враговете си.

Из "Хроника" на Патриарх Никифор

Те преминали Истър, [спуснали се] към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непреходимата местност, установили се тук. Те покорили и славянските племена, които живеели наблизо, и заповядали на едните да бранят земите, които граничат с аварите, а на другите да пазят земите, които са съседни на ромеите. Между това, те след като се укрепили и се усилили, започнали да опустошават селата и градовете на Тракия. Императорът пак, като гледал това, принудил се да сключи договор с тях при условие да плаща данък.

Из "Хроника" на Йоан Скилица

В Тракия, има две планини и реки, една от който е Дануб, която има шест разклонения и оформя езерен остров на име Пюки. На този остров живее Аспар-Хрук, син на Хубраат, който избяга от Хазарите от българската планина, и като прогони аварите, се засели на мястото.

image



Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. didanov - И още нещо
05.07 09:23
Той (Аспарух) водил със себе си 10 000 воина заедно с децата и жените. И бягал години от хазарите. За брат му Кубер нито дума, нито за Алцек.
цитирай
2. laval - Моето мнение
05.07 14:23
Моето мнение е, че българите, дошли тук с Аспарух, са били доста повече.
цитирай
3. didanov - разбира се
05.07 23:09
10 000 хиляди са били личната гвардия на Аспарух - най-добрите бойци багатури
цитирай
4. laval - Така съм съгласен.
06.07 08:56
Звучи по-резонно.
цитирай
5. barin - Здравей, laval. Мисля, че кан Ас...
08.07 12:18
Здравей, laval. Мисля, че кан Аспарух е водил над 100000-120000 българи със себе си. Не може само 10000 да се заселят в пределите на Източната Римска империя, да сключат договор с безброй славяни и да дадат името България на новата държава. Винаги съм се питал как срещу 10000 българи император Константин IV Погонат ще изпрати около 100000 армия и как тя ще бъде разбита. Отделно че византийците се задължават да ни изплащат ежегоден данък. При това малко по-рано те са победили Арабския халифат.
Поздрави!
цитирай
6. laval - Здравей, barin!
08.07 20:48
Мисля, че са били повече българите, защото са се заселили в цяла Мизия.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: Лични дневници
Прочетен: 374262
Постинги: 646
Коментари: 478
Гласове: 634