Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2017 09:12 - Уникалният език
Автор: laval Категория: История   
Прочетен: 2295 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 21.06.2020 21:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Българският език е уникален. Това се признава от всички учени българисти. Той заема особено място в семейството на индоевропейските езици. В класификацията на езиците традиционно го поставят в групата на славянските езици и по-конкретно в нейния южнославянски клон. Нашият език е смятан и за първият писмен славянски език, което го прави класически в Източна Европа. Особено интересна е историята на неговото развитие през вековете. По българска филология в университетите се преподава за съществуването на три етапа в развитието на българския език: старобългарски, среднобългарски и новобългарски. Академик Владимир Георгиев се осмелява пръв да заяви истината, че всъщност етапите не са три, а два: старобългарски и новобългарски. Отдавна се знае, че старобългарският е синтетичен (падежен) език с преобладаваща славянска лексика и граматика. Не така стоят нещата обаче с новобългарския език, който е аналитичен и в него няма падежи, граматиката му коренно се различава от общославянската, а лексиката вече е определено със смесен характер: както славянска, така и българска. За яснота трябва да кажа, че до ХVІІ век в науката не съществува понятието славяни. Има племена на венетите, антите и склавините. На територията на Стара Велика България съвместно живеят българи и племена на антите, а тук на Балканите през V и VІ век се заселват като федерати на Византия както българи, така и склавини. Така за българите било естествено да контактуват със съседните племена и да разбират езика им, още повече, че и двата езика са били индоевропейски. След създаването на азбуката, наречена по-късно глаголица, Св. Св. Кирил и Методий са превели свещените книги на езика на склавините, заселени в областта Витиния, Мала Азия, а не на Солунския славянски диалект, както обикновено се твърди. Още повече, че по това време около Солун не живеят никакви славяни, а Куберовите българи. Очевидно древнобългарският и езика на склавините са били ако не съвсем близки, то поне взаимноразбираеми. Известно е, че в Дунавска България по времето на Княз Борис І Михаил не са живели склавини, защото още Канас Юбиги Аспарух е преселил седемте племена отвъд Дунава да пазят границата с аварите. Официален държавен и църковен език на България след приемането на християнството обаче става езикът, на който са били преведени свещените книги. Това е езика на склавините от Мала Азия, който се определя като славянски, а днес го наричаме старобългарски. Този първи етап в развитието на езика ни продължава от ІХ до ХІІ век. В края на ХІІ и началото на ХІІІ век в развитието на езика настъпва обрат и той постепенно се превръща от синтетичен в аналитичен. Оказва се, че древният език на българите не само не е изчезнал, но той успява да наложи своята аналитична граматика над синтетичната такава на склавините. Падежите постепенно отпадат. В интерес на истината има остатъци от падежи в езика ни почти до края на ХІХ век под влияние на езика, на който служат в църквата, погрешно наричан църковнославянски. Налагат се задпоставния определителен член и предлозите. Изчезва инфинитива. В писмената лексика масово навлизат думи и граматика от живата разговорна реч на българите. Езикът ни се обогатява и така става със смесен характер. Налице са много двойки думи с еднакво значение, едната от които по произход е българска, а другата е славянска. Не съм езиковед, затова ще дам само няколко прости примера: къща – дом, хубав – красив, тичам – бягам. Получава се нещо подобно на английския език, в който също има двойки думи, едната от които е френска, а другата с германски корен. Това развитие на езика например е накарало Патриарх Евтимий да се противопостави с реформи, а именно да възстанови стария книжовен правопис. Той обаче не е успял да спре естественото развитие на езика ни. В последните години учените откриват все повече и повече думи в съвременния български език с индоевропейски, ирански, авестийски и санскритски корени, което говори и за древността на нашия уникален език. И така днешният български език вече не е славянски език, защото по своята граматика той коренно се отличава от славянските езици, макар все още в него да има значителна по обем лексика със славянски корени. Това нещо отлично се знае от лингвистите, но по инерция те продължават да си го наричат южнославянски език, макар да го смятат за особено екзотичен сред славянските езици. Крайно време е българският език заедно с македонския, банатския и торлашкия диалект да се отделят в самостоятелна българска група на индоевропейските езици. За да си дойдат нещата на мястото.

“Българският език” на Иван Вазов

image
Традиционните етапи на българския език
image
Старобългарската азбука
image
Академик Владимир Георгиев
image
География на българския език
image



Гласувай:
5


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Поздравления!
07.07.2017 09:55
Родолюбецо!
цитирай
2. laval - Благодаря!
07.07.2017 12:51
Благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4099837
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21961