Прочетен: 1708 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2017 11:53
|
Балкански езиков съюз е термин, въведен през 1958 от румънския езиковед Александру Росети (Alexandru Rosetti). Това понятие обединява няколко балкански езика, имащи общи особености в граматиката, синтаксиса, лексиката и фонетиката. Балканският езиков съюз обхваща следните езици: българският с неговите македонски и торлашки диалекти, албанският с двата диалекта на гегите и на тоските, новогръцкият (димотики) и балканските романски езици, в това число румънски, истро-румънски, меглено-румънски и аромънски (армънски). В по-малка степен този езиков съюз е повлиял и на някои други езици, говорени на Балканите, като циганския романи, ладино на сефарадските евреи, балканските диалекти на турския, гагаузкия. Сърбите също имат претенция, че торлашките диалекти са източносръбски говор, макар това да са най-западните български (косовско – моравски и призренско – тимошки) у – говори, преходни към сърбохърватския език. Тези балкански езици показват едно значително сходство във фонетико – фонологичен, морфологичен, синтактичен, лексикален, фразеологичен и словообразувателен план. Те имат също и общ речников фонд, макар и твърде малък по обем. Характерни общи черти в граматиката, но не задължителни за всички балкански езици, са: |
|
ь Наличие или стремеж към аналитизъм ь Наличие на задпоставен определителен член ь Наличие на гласния звук “Ъ” ь Отпадане на инфинитива при глаголите ь Общо просто образуване на бъдеще време ь Особено образуване на числителните от 11 до 100 ь Еднакво изразяване на родителен и дателен падеж ь Антиципация на личното местоимение ь Категория определеност при имената ь Удвояване на допълненията ь Еднакво изразяване на местоположение и посока ь Преизказно наклонение при глаголите ь Разпадане на падежите при имената ь Специфична балканска лексика в румънски и албански ь Множество заемки от турски език ь Синтактически и фразеологически особености |
| Пръв забелязал тези общи черти, наречени балканизми, словенският езиковед Йерней Копитар (Jernej Kopitar) през 1829. Основен принос в оформянето на цялостна представа за Балканския езиков съюз имат лингвистите Густав Вайганд (Gustav Weigand) и Кристиан Сандфелд – Йенсен (Kristian Sandfeld – Jensen) със своя значим труд Linguistique balkanique, 1930. Оформя се дял в езикознанието, наречен “езикова балканистика”, чийто горещ привърженик е Теодор Капидан (Theodor Capidan). Причините, времето и генераторът за появата на Балканския езиков съюз се дискутират отдавна и са далеч от разрешаване. Сандфелд – Йенсен смята, че тези балканизми са възникнали след Х век, а някои особености и по-рано. Смятало се е, че е съществувал език – еталон, дал отпечатък върху всички останали. Това обаче не е бил езикът на склавините, които се наричат днес славяни, защото в техния език е имало инфинитив и силно развити падежи. Същото може да се каже и за гръцкия античен и средновековен език, макар той да притежава предпозитивен определителен член. Копитар е вярвал, че тези особености са наследени от древните езици на траки, даки и илири, които са оформили субстрата на съвременните балкански езици. Те обаче и досега остават практически непознати, за да може да се твърди обосновано, че наистина са имали тези особености. Сандфелд – Йенсен излага хипотезата си, че ролята на език – еталон е играл гръцкия език. Това твърдение очевидно не е вярно, защото нито съвременният простонароден гръцки език димотики, нито катаревуса, нито пък античните гръцки диалекти притежават главните особености на езиковия съюз. Всъщност гръцкият е по-слабо повлиян, защото в него липсват две от най-важните черти на балканизмите, а именно задпоставния определителен член и стремежът към аналитизъм. Друга хипотеза изказал в 1980 Георг Золта (Georg Solta). Той смята, че тези черти идват от римляните, които са владели целия Балкански полуостров. Посочените особености обаче не могат да се открият нито в латинския, нито пък в местния простонароден латински. Интересен факт е, че в Балканския езиков съюз влизат езици от различни групи на индоевропейското езиково семейство. Основните езици в този съюз са четири: български, румънски, албански и гръцки. Веднага се вижда с просто око на картата, че в епицентъра на съюза стои българският език, който е в контакт с всички останали. Езикът на древните българи, погрешно наричан прабългарски, се е говорил в продължение на няколко века на териториите на днешните държави България, Македония, Румъния, Албания и в цяла Северна Гърция. Той също е индоевропейски, и то аналитичен език. След ХІІ – ХІІІ век граматиката на този език надделява над синтетичната падежна граматика на старобългарския книжовен език, който има славянски произход. Ето защо, с основание може да се предположи, че точно древнобългарският език е послужил като еталон за изграждане на Балканския езиков съюз, като е повлиял върху късно формираните румънски (влашки) и албански езици. От всички балкански народи само българите, албанците и румънците имат задпоставен определителен член както при съществителните, така и при прилагателните имена. Това очевидно е българско влияние върху тези два съседни езика в периода на оформянето им през Средновековието. По този начин се изяснява, че именно българският език е генераторът на Балканския езиков съюз, затова защото само той единствен притежава всички гореописани характеристики. |
 |
| Балканските езици |
 |
Евангелие на Юда - коментар
© Смехът е универсалното лекарство срещу...
