Има един унгарски учен, за когото България реално се превръща във втора родина. Това е Геза Фехер (на унгарски: Fehйr Gйza, 4 август 1890 – 10 април 1955), унгарски археолог и българист. Роден е през 1890 в Кунсентмиклош, Австро-Унгарската Империя. Работи в България от 1921 до 1944. Член е от 1924 на Българското археологическо дружество, а през 1943 е приет и за чуждестранен член на БАН. Участвал е в археологическите разкопки в Плиска, Велики Преслав, Мумджилар и Енидже. Той е между първите учени, проучвали основно Мадарския конник и надписите около него. Научните му трудове са посветени на древнобългарската култура и историческите връзки между древните българи и маджарите. Пише не само на български и унгарски, но и на немски и френски. Професор Геза Фехер е голям приятел на България. Смятан е за един от основоположниците на българистиката и има огромна заслуга за създаването на широк обществен интерес към древните българи в Европа. Неговите думи: “Древните българи бяха онзи народ, който покрай викингите допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа” дават най-ясна представа за научните му интереси и творчество. Макар неправилно да смята, че древните българи и маджари има общ турански произход, все пак Геза Фехер ясно посочва в книгите си водещата роля на древните българи в създаването и развитието на българската средновековна държава. Нещо повече, според него древнобългарската култура поставя основите на източната европейска цивилизация. През 1927 е награден от Цар Борис ІІІ с ордена “За наука и изкуство”. През 1948 обаче комунистическата власт го обявява за “великобългарски” шовинист, макар че е чужденец, и му забранява достъпа до България, която той не вижда повече. Ето и някои от неговите научни трудове:

ь  Bulgarisch – ungarische Beziehungen in den V-XI. Jahrhunderten (Българо – унгарски връзки от V до ХІ век), Budapest, 1921

ь  Die Inschrift des Reiterrelief von Madara (Надписът на релефа с конника от Мадара), Sofia, 1928

ь  A bolgбr-tцrцk mьveltsйg emlйkei йs magyar хstцrtйneti vonatkozбsaik (Паметниците на прабългарската култура и връзката им с древната унгарска история), Budapest, 1931

ь  Военното дело на прабългарите, София, 1938

ь  Облеклото и оръжието на старата българска войска, София, 1939

ь  Ролята и културата на прабългарите, София, 1941

ь  Прабългарите – произход, история, бит и култура, София, 2000