На 22 септември 1802 в село Тибава, Закарпатието (тогава в Унгария, днес в Украйна) е роден Георгий Хуца (Георгiй Гуца). Завършва гимназия в Ужгород и постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. С него е известен и днес. В 1822 слуша лекции по история в Университета в Лвов. В 1823 попада в Кишинев и установява, че тукашните българи емигранти от Османската империя говорят на славянски, а не на тюркски език като българите от Казанската губерния. От този момент нататък Юрий Венелин посвещава краткия си живот на българите, на техния език, култура и история. Той решава да докаже на учените Тунман, Енгел, Шлецер, Байер и Шафарик, че българите са славяни, а не татари. През 1829 издава своята книга “Древнiе и нынѣшнiе болгаре въ политическомъ, народописномъ, историческомъ и религiозномъ ихъ отношенiе къ россiянамъ”. Друга негова книга “Критическы издырянiя за историѫ-тѫ блъгарскѫ” била преведена в 1853 от даскал Ботю Петков (бащата на Христо Ботйов) и тя започва да се изучава в българските училища. През 1830 Венелин посещава Варна, Каварна и Силистра в България, командирован от Руската академия в Санкт Петербург, като записва редица народни песни и се запознава с особеностите на българския език. В 1836 в Одеса Юрий Венелин се запознава с водача на българската емиграция Васил Априлов и води оживена кореспонденция с него, като го убеждава да събира български народни песни. Той се обръща към русите с думите: “От ръцете на българите ние сме получили кръщението,  те са ни научили да четем и пишем,  на техния език ние сме писали почти до времето на Ломоносова – люлката на българите е неразривно свързана с люлката на руския народ!” Като историк Юрий Венелин бил дилетант, не се ровел много в изворите и затова често съчинявал. Ето защо между написаното от него има и доста неточности. Така например според него хуните били синове на Русия, Атила бил славянски цар, франкската династия Меровинги - славяни, Словения той наричал Адриатическа Украйна. Независимо от това творчеството му имало огромно значение за българите в периода на Възраждането и затова той е един от тачените учени у нас. Още повече, че освен с българска история, той се занимава с български фолклор и етнография, а освен това издава “Граматика на днешното българско наречие”, “За характера на народните песни на отвъддунавските славяни” и “За зародиша на новата българска литература”. Юрий Венелин (Георгий Хуца) е починал на 25 март 1839 на 36 години в Москва и е погребан в Даниловия манастир до гроба на Гогол.