The Blue Blog of Lazar :: Българските дамаскини

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.07.2017 22:19 - Българските дамаскини

Прочетен: 2036 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.07.2017 22:49

Дамаскините са особен литературен жанр. Названието им произлиза от името на първия автор на подобни съчинения Дамаскин Студит (на гръцки: Δαμασκηνός Στουδίτης). Той е гръцки учен, духовник и писател. В 1561 Дамаскин отпечатва във Венеция произведението си “Съкровище” (на гръцки: Θησαυρός). Това всъщност е сборник от проповеди. Преведено е на български език от Епископ Григорий Прилепски в манастира “Света Троица” в Атон. Това поставя началото на богата българска книжнина от края на ХVІ век до ХІХ век. В началото дамаскините са преводи на произведенията на Дамаскин Студит. По-късно през ХVІІ век те се комбинират с преводи на произведения и от други автори. През ХVІІІ век дамаскините излизат от рамките на църковната практика и често се превръщат в сборници с четива. По правило те са писани на достъпния жив говорим народен език и се разбират от широк кръг хора. Дамаскините имат увлекателен начин на изложение. В тях биват помествани разнообразни творби като тематика и жанр: преводи от гръцки автори, старобългарски автори, различни жития, поучения, апокрифи, исторически съчинения, религиозни разкази, повести, мъдри изречения. Авторите на дамаскини съзнотелно пишат на прост разбираем новобългарски език. Това все още не е литературния български от ХІХ век, но вече е далеч от архаичния старобългарски, погрешно наричан църковно-славянски. Дамаскините са много ценни за изследователите на развитието на българския език през този период. Книгите навлизат сред широките народни слоеве и допринасят много за грамотността. Самите дамаскини започват да се създават от живеещи сред народа хора като монаси, селски свещеници, даскали и светски лица. В тях се появяват нови теми и идеи, предвестници на книги с ново съдържание. Те се откриват в преработките, които дамаскинарите правят на преводните книги и в добавките към оригиналния текст. Някои от тях отразяват българската действителност по време на османското владичество. Такива са например дамаскините на един изтъкнат автор като Йосиф Брадати. Известни автори на дамаскини са Теофан Рилски и Никифор Рилски, поп Тодор Врачански, поп Йовчо, поп Петър, поп Пунчо от Мокреш, Аврам Димитриевич, даскал Недялко и синът му Филип, йеромонах Роман, Никифор от Арбанаси, даскал Тодор Пирдопски. Предполага са, че автори на дамаскини в младите си години са били също Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. Дамаскините в България са били писани на ръка, тъй като тогава у нас е нямало печатници. В стила на традиционната църковна книжнина те са украсени с винетки и илюстрации. Днес има запазени около 200 български дамаскина, най-старите от които са от ХVІ – ХVІІ век. Те представляват много голям интерес за ценителите на старобългарската литература.

Троянският дамаскин