“Шестоднев” е най-известната творба на средновековния български книжовник Свети Йоан Екзарх. Това е едно от най-значителните произведения в старобългарската литература като обем, идеи и съдържание. “Шестоднев” има характер на компилация и се състои от пролог и шест слова. Посветен е на Симеон, когото авторът в обръщението си нарича княз и го представя като книголюбец. В увода Йоан Екзарх посочва своите извори: Василий Велики, Йоан Златоуст, Йоан Презвитер, Йоан Севериан, философът Аристотел. Подчертава, че е съчетавал изворите си, като е добавял и по нещо от себе си. Всяко слово разказва за един ден от Сътворението на света: Първо слово – сътворяването на светлината и мрака, небето и земята; Второ слово – водата и твърдта; Трето слово – растенията; Четвърто слово – небесните светила; Пето слово – животните; Шесто слово – човека. Йоан смята, че всеки би бил радостен да научи, че светът е създаден от Бог за човека. Възхищава се от чудесата и богатството на природата, която следва да се слави като Божие дело. В Библията разказът за шестте дни на Сътворението е кратък, докато в Шестодневите е обширен. Докато разказва за сътворението на небесните светила, растенията, животните и човека, Йоан дава много природонаучни сведения за разнообразието на природата, като показва величието на Твореца. Той спори с езическите философи и отхвърля техните схващания за природата, като налага християнската идеология. В същото време приема някои антични разбирания, например на Аристотел. Така дава познания и за античността. Той се изявява като богослов, който образова читателя и му поднася утвърдени знания за света. Разказите на Йоан са оригинални и любопитни. В пето слово разказва за водните и сухоземните животни, като отделя специално внимание на рибите, морските животни и на птиците. Шесто слово е посветено на човека, неговата душа, разум и дори анатомия. Много ценно описание е това на Преслав, облеклото на княза и болярите, което има голяма историческа стойност. Още от Х век “Шестоднев” започва да се разпространява чрез преписи. През вековете той достига Киевска Рус, Сърбия, Влашко и други страни. Самият Йоан Екзарх е канонизиран от Българската православна църква заради своите големи заслуги като духовник и книжовник.