Всички ние сме учили в училище, че първата българска история е тази на Паисий Хилендарски, написана в 1762. Има обаче една друга българска история, за която сензационно се смята, че тя предхожда Паисиевата История Славнобългарска. Нещо повече, предполага се, че Отец Паисий е ползвал тази история като източник, също както и йеросхимонах Спиридон Габровски, автор на българска история от 1792. Тя е известна като Зографската история. Сведения за нея дават независимо един от друг Георги Сава Раковски и Петко Рачов Славейков. Дело е на анонимен автор от Зографския манастир, затова носи и името на манастира, където е създадена. Точната година на написването ѝ, в интерес на истината, не се знае. През 1785 историята била преписана от монаха Яков в параклиса “Свети Апостоли”, близо до Зографския манастир. В 1908 Професор Йордан Иванов открива този препис на ръкописа именно в българския Зографски манастир и го издава през 1931 с целия текст в книгата си “Български старини от Македония”. Историята се явява част от манастирски сборник за историята на Атон. Първи за Зографската история съобщава Георги Раковски в 1865. На страница 200 от книгата му “Българска старина” пише, че в него се намира ръкопис, озаглавен “История вкратце о болгаро-словенском народе”. Раковски посочва, че ръкописът му е бил даден в Белград през 1856 от книгопродавеца Хаджи Найден Йоанович, който го донесъл от Атон, неизвестно от кой манастир. Оригиналът на историята обаче очевидно е бил загубен. За съжаление Раковски е публикувал само началото на историята. Ето част от текста:

“Болгарски народ изыде древле от Чернаго море от реки Волги и зваху се тамо Гимери и Кимери, егда умножиша се, изидоша первое на овия страны, и еште пред Александром Македонским.”

В това начало четем, че произхода на българите е от гимери и кимери, при това без да бъде споменавана Скандинавия, както е в преписа на летописа. Йеросхимонах Спиридон в историята си спори с автора на Зографската история, тъй като според него тези гимери и кимери въобще не са славяни, а той е апологет на Илирийската теория за славянския произход на българите. Паисий пък просто е премълчал сведението за кимерийски произход на българите. Авторът на Зографската история също явно полемизира с някого, отстоявайки, че българите са отпреди Александър Македонски. За първи български цар той е посочил Илирик. Именно това сведение на Раковски за Зографската история стои в основата на кимерийската теория за произхода на българите, упорито лансирана и популяризирана през последните години от Кирил Милчев. За аргументация му служи и едно сведение на Прокопий Кесарийски от VІ век, че хуни и българи произлизат от кимерийците. Той обаче ги локализира южно от Кавказ, докато в Зографската история те са посочени при река Волга. Без да съм историк, смятам, че за кимерийците все още няма достатъчно данни от изворите, а още по-малко такива, които да ги сочат за наши предци. Самата Зографска история също не е била обект на сериозно историческо изследване, макар тя да е изключително ценен и важен исторически ръкопис от началото на Българското Възраждане.