През 2014 БАН издава “Карта на диалектната делитба на българския език”, за която писах преди 2 дни. На сайта на БАН има интерактивна карта с аудиозаписи на различни български диалекти. Като продължение на първата карта, през 2016 БАН издаде “Карта на българския език на ново място по света”, която е посветена на новите места по света, където се говори български език. Освен картата има и академично издание на Института за български език при БАН със същото заглавие. На практика това е актуалната карта на българската диаспора. Както е добре известно в българската диаспора се включва както местното българско население, което по стечение на историческите обстоятелства живее извън днешните предели на България, така и емиграцията. Етнически българи населяват компактно различни по площ области във всички съседни страни: Сърбия, Албания, Косово, Гърция, Турция, Румъния, Молдова и Украйна, където са малцинство. В Македония обаче етническите българи са мнозинство. За мен тя е втора българска държава на Балканите, макар македонските власти да не признават това. Първата вълна на емиграция е в Банат през 1688 след Чипровското въстание. Втора вълна на изселване има през 1726 – 1730 след гоненията срещу българите – католици. Най-значителни са преселванията на българите в Бесарабия в Руската империя на няколко вълни след руско – турските войни: 1773, 1782, 1790, 1801 – 1812, 1830 – 1837. След Кримската война част от бесарабските българи се преселват към Крим и Приазовието. След 1871 големи групи бесарабски и таврически българи са изселени в Средна Азия, Сибир и Далечния изток, за да обработват нови земи. В Царска Русия и най-вече в СССР българите са подложени на жестоки репресии, особено по времето на Сталин. Хиляди са депортирани в Сибир или стават жертви на Голодомор. От 1918 до 1940 Бесарабия е върната на Румъния и българите са заставени да учат румънски. Много отказали са насилствено изселени в Бразилия и Аржентина. Обект на силна асимилация и денационализация са българите, останали в Сърбия (особено в Поморавието) и Гърция (Егейска Македония и Беломорието). За съжаление доста са хората, българи по произход, които са загубили българското народностно съзнание и de facto са асимилирани, макар и някои от тях все още да могат да говорят езика ни. Същите процеси са протекли и в Румъния (Влашко), където българските села са били десетки. В Егейска и в Одринска Тракия и днес живеят български помаци, които са забравени от България. Голямата икономическа емиграция на българите започва след Освобождението. Огромен брой българи се изселват в Европа и отвъд океана. Формират се български колонии както в Северна, така и в Южна Америка. Предпочитани страни са на първо място Америка, Аржентина, Бразилия. Немалко българи се насочват и към Австралия, а част от тях стигат до Нова Зеландия. В Средна Европа (Чехословакия, Унгария, Австрия, Полша) се прочуват българските градинари. Български колонии се сформират в Германия и Франция. По време на Народната република на Запад успяват да емигрират само единици, преминали някак през желязната завеса. След 1989 започва и най-силната емиграция в българската история, която продължава и досега. Българите вече са пръснати навсякъде по света, дори на най-неподозирани места. Освен традиционните, вече има и доста нови популярни дестинации като Испания, Англия, Гърция, Италия и Канада. Няма страна от Западна Европа, в която днес да не живеят българи. Градове като Чикаго в САЩ и Торонто в Канада са пример за компактно населени с българи далечни места. Аз също имам мои познати, роднини, приятели и съученици в немалко страни по света. Настоящата карта на диаспората е много важна, тъй като България не трябва да спира с грижата за сънародниците ни зад граница, където и да се намират те. Това е от огромно значение за българщината. За мен бе интересно да науча, че понастоящем българите наброяват 15 милиона души в цял свят. Не съм специалист по демография и вместо аз да разказвам за българската диаспора в чужбина, предлагам да прочетете тази студия ето ТУК.