Доктор Иван Андреев Богоров (1818 – 1892) е велик български възрожденец, както и един от първите ни енциклопедисти. По образование той е медик, но се занимава още и с икономика, индустрия, транспорт, география, журналистика и филология. Малко хора знаят, че той създава първото българско акционерно дружество. Богоров е известен преди всичко като строител на съвременния български книжовен език. През 1844 написва “Първичка българска граматика”, която е втора новобългарска граматика след тази на Неофит Рилски от 1835. През 1846 издава първия български вестник “Български орел” само 2 години след първото българско списание “Любословие” на Константин Фотинов (1844). Иван Богоров е най-големия радетел за чистотата на българския език. Особено много той е против навлизането в българския език на русизмите. На него дължим чудесни български думи като вестник, часовник, чакалня, околност, молба, навик, облог, смет, леснина, подплата. Богоров стига до крайности като пурист и дори до комични ситуации, предлагайки използването на думи като: ветреник вместо газ, правдарица вместо съдилище, достойник вместо министър, писачница вместо редакция, носилисток вместо портфейл. Приписва му се и смешната дума “драсни – пални клечица” вместо турската дума кибрит. Истината обаче е, че той е предложил думата огниво, която се използва рядко. Богоров е още автор на първия български пътепис, преводач и полиглот. Владее прекрасно 6 езика. Той описва езиковите умения на българите от това време така: “На българите се налага да общуват един с друг на български, на турски – с местните власти, на гръцки – с търговските си партньори, а на френски – със света.” Вероятно това го подтиква да стане автор на първия български двуезичен речник. Съставя както Френско – български, така и Българско – френски речник. Те излизат в два тома във Виена в 1869 и 1871. На практика това са първите речници на новобългарския език. Иван Богоров е учил медицина в Париж, като е научил френския език перфектно. Преди това в 1849 той е превел от френски романа “Еничарите” (Les Janissaires) на френския писател и интелектуалец Алфонс Роайе (Alphonse Royer), публикуван през 1842. При съставянето на речниците Иван Богоров използва своите богати познания в различни области: история, география, журналистика, дипломация, индустрия, икономика и финанси, като с това допринася изключително много за лингвистичната практика и развитието на българския език. Френско – българският и Българско – френският речник имат три основни раздела: първият обхваща общи понятия, вторият е посветен на понятия от науката и търговията, а пък третият се отнася до географски и исторически понятия. Речниците на Богоров са така добре направени, че те стават модел и основа за създаването на бъдещите български двуезични речници.
|