Към настоящия момент на Балканите се говорят четири езика, спадащи към източната група на романските езици. Това са румънски, арумънски, мъгленорумънски и истрорумънски език. От тях най-широко разпространен е румънския, наричан още дакорумънски език (на румънски: romвnă; romвnește). Официален език е в Румъния и Молдова. Говори се още в Украйна, Сърбия (Войводина) и Северна България. В СССР е измислен така нареченият молдавски език и азбука за него на кирилица. Ситуацията е почти същата като български и македонски, с тази разлика, че днешна Молдова мина обратно на латиница и признава, че говорят на румънски. Впрочем в Молдова и Влашко до 1865 се пише на българска кирилица. Румънският език обаче е в голяма степен с изкуствено подменен речников състав след обединението на страната в 1861. Много от българските думи в езика (37% от лексиката) са заменени с латински, френски и италиански думи. Въпреки това и днес в румънския език се усеща многовековно силно българско влияние. Това се обяснява с обстоятелството, че някъде до ХV век българското население е било все още преобладаващо на север от Дунава. В съвременния румънски има две големи групи диалекти: северни и южни, показани на картата по-долу. Те обхващат трите исторически области: Влашко, Молдова и Трансилвания. Арумънският (armaneashce, limba armanească, armaneashti), известен още и като армънски, влашки, цинцарски и куцовлашки се говори най-вече в Гърция, Македония, Албания и България. През ХVІІІ век арумъните правят опити да създадат писмен език с гръцка азбука, а от началото на ХІХ век и с латинска азбука. Много близък до арумънския език се явява мъгленорумънския език (Vlăheşte), също мегленорумънски, мъгленски влашки и мъгленитски, говорен в област Мъглен (на гръцки: Μογλενά) в Егейска Македония. В Република Македония на мъгленорумънски говорят само в село Хума. Той е застрашен език. Някои езиковеди дори го смятат за диалект на арумънския, но все пак той се отличава значително от него. Също така застрашен от пълно изчезване е и истрорумънския език (Vlășește, Rumarește, Rumeri-kuvinta), говорен от само около 500 души на полуостров Истрия в северозападната част на Хърватия. Лингвистите смятат, че балканските романски езици произлизат от простонародния латински, говорен на Балканския полуостров от местното романизовано население след завладяването му от Рим. Част от арумъните и мъгленорумъните са се преселили да живеят в Румъния. |