Един от слабо проучените въпроси в българската история е този за втората българска държава на Балканите, а именно този за България на Кубер. Канас Юбиги Кубер е брат на Аспарух и син на Кубрат. Първоначално българите, които води Кубер, се заселват в областта Панония, близо до Срем. Там обаче се намира Аварския каганат. Смята се, че Кубер е направил опит да завземе властта в каганата, но не успява. Той е принуден да се пресели на юг в пределите на Източната Римска Империя (Византия). При отстъплението си Кубер печели шест битки с преследващите го авари. Заедно с българите се преселват ромеи, пленници на аварите. Кубер сключил мирен договор с византийския император, който му дал за заселване земята, наречена Керамисийско поле около Прилеп и Битоля в днешна Македония. Предполага се, че това става около 680 или по същото време, когато българите на Аспарух се заселват южно от Дунава. Един от надписите на Мадарския конник гласи: “На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солун и си отидоха в кисиниите си”. Надписът е от времето на Канас Юбиги Тервел, на когото Кубер бил чичо. Тъй като става дума за чичовци, се смята, че надписът визира Кубер и неговия военачалник Мавър, който вероятно бил съвладетел. Намерен е печата на Мавър с надпис “архонт и патриций на керамисиани и българи”. Двамата направили опит да превземат Солун. С течение на времето втората българска държава на Балканите също се разширила значително териториално. Откритите древнобългарски съкровища във Врап и Ерсеке в днешна Албания се свързват именно с държавата на Кубер. Предполага се, че е просъществувала до 836, когато се обединява с Аспарухова България при Канас Юбиги Пресиян.
|