“Веда Словена” е сборник с български народни песни на македонските и родопските българи помаци. Първият том е издаден от босненския хърватин Стефан Веркович през 1874 в Белград, а вторият том е отпечатан през 1881 в Санкт Петербург. Песните събира и записва учителят Иван Гологанов от Валовища, днес Сидирокастрон (Σιδηρόκαστρον) в Гърция по поръчка на Веркович срещу скромно възнаграждение в продължение на 12 години в района на Неврокоп, Доспат, Чепино и Сяр (Σέρρες), Гърция. На етнографската изложба в Москва през 1867 Стефан Веркович представя една от тези песни “Женитбата на Орфей” в малка книжка под заглавието “Древняя болгарская песня об Орфее” с 853 стиха, която предизвиква сензация. Двата тома, по над 500 страници всеки, съдържат общо 23809 стиха. Те са на поне три български диалекта. От 1867 досега, вече 150 години, се води спорът дали този сборник с български народни песни е автентичен или фалшификация. Причината е в съдържанието му. Първоначално се приема с възторг факта, че народната памет е съхранила следи от най-дълбока древност, но също така се надигат и гласове, че това не е възможно. Действително, песните във “Веда словена”, наречена така от Веркович, са с необикновена тематика и съдържат знания и спомени още от езическите времена. В нея има песни за Орфей, Александър Македонски, преселение отвъд белия Дунав, езически богове, митологически герои, древни царе, свръхестествени същества като самовили и хали. Впечатление прави, че в текста освен архаичен български има и думи на непознат език. Тези, които смятат, че сборникът е мистификация, обвиняват възрожденския книжовник Иван Гологанов, който е събирач на песните. Това е несправедливо, защото, макар той да е учил в гръцко училище, то надали е било по възможностите му да изфабрикува такъв обем стихове, а освен това е нямало и защо да го прави. Очевидно е, че сам човек не може да съчини песните. От друга страна, предговорите на двата тома задълбочават конфронтацията, защото представят публикуваните песни и предания като сензационно откритие на епос, според който славяните са носители на етнокултура, по-стара от санскритските веди. Това също няма как да бъде вярно. Самото заглавие на сборника “Веда Словена” е също предизвикателно. Не може да се отрече и че сборникът реално отразява фолклорната памет и песенната култура на народа ни. Колкото до самото съдържание, то просто трябва да бъде задълбочено и добросъвестно изследвано, а не да се водят безсмислени спорове дали се касае за фалшификат или някаква мистификация. Ако това беше така, селският учител, макар и възрожденец, Иван Гологанов трябваше да бъде определен за най-значимия български писател на Възраждането. За съжаление “Веда Словена” досега е издаден у нас само веднъж фототипно чак през 1997 като първо и последно издание.