The Blue Blog of Lazar :: Италианските езици и диалекти

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.08.2017 22:19 - Италианските езици и диалекти

Автор: laval Категория: Лични дневници

Прочетен: 2525 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.06.2019 19:22

Италианският език е между най-звучните, мелодични и красиви езици в Европа. Известно е, че произлиза от вулгарния латински език. Той е официален език в Италия, Ватикана, Сан Марино, Швейцария и малцинствен език в Словения и Хърватия. Говори се от около 63 милиона души. На него говори и огромната италианска диаспора по света: 25 милиона души в Бразилия, 24 милиона в Аржентина, 18 милиона в САЩ, в Канада и Уругвай по 1.5 милиона, около 1 милион в Австралия и така нататък. Историята на Италия ни показва, че много столетия тя е била напълно разпокъсана държава, обединена едва в 1861 от Гарибалди и Крал Виктор Емануил ІІ. Това е причината италианският език, заедно с немския и българския, да е най-богатия на диалекти език в Европа. Нещо повече, някои от тези диалекти, които се говорят в Италия, са толкова много далеч от официалния литературен италиански език и книжовна норма, че повечето езиковеди ги възприемат за отделни езици от италианския. Тъй като лингвистичната разлика между диалект и език е доста условна, все пак засега като отделни езици се възприемат неаполитанския, сицилианския, сардинския, венецианския и фриуланския (Удине). За фриуланския език трябва да отбележим, че той е известен още и като ладино, реторомански и романш и е един от четирите официални езика на Швейцария. Към тях трябва да се причисли и корсиканския, говорен на френския остров Корсика и в Северната част на Сардиния, но някои лингвисти го смятат за сардински диалект. От тях най-отдалечените от официалния италиански са сардинския (sardu) и корсиканския (corsu). Преди доста години при първото ми отиване в Италия по работа бях за два дни в Неапол и макар да говоря италиански, трябва да призная, че нищо не разбирах от местния неаполитански говор, та се налагаше един от моите домакини да ми превежда на литературен италиански. Давам само един малък пример: Разбра ли? На италиански е: Hai capito? (Аи капито), а на местния неаполитански е: Haccia gabbit? (Ача габит). Просто нищо общо. Дори името на града си вместо Napoli те произнасяха Napule. Имат даже и звук Ъ. Затова ми звучеше повече като португалски. Италианският език е характерен с това, че днес в него се използват само 21 букви от латинската азбука. Останалите 5 (j, k, w, x, y) се употребяват само в думи с чужд произход. Най-близкият до възприетия литературен език е тосканския диалект. Говори се основно в историческата област Тоскана, земята на етруските, със столица Флоренция. Това е най-чистият диалект и най-подобен на класическия латински. Затова в ХІХ век той става и основата на съвременния италиански език. Смята се, че първи на италиански е писал Данте Алегиери в неговата “Божествена комедия”, която той пише главно на тоскански диалект, като използва и смес от сицилиански говори. Следват Петрарка и Бокачо. Другите италиански диалекти, които имат претенция да бъдат отделни езици, са ломбардски (Милано), пиемонтски (Торино), емилиано – романьолски (Болоня) и генуезко – лигурийски (Генуа). Има още доста. За някои от италианските диалекти се смята, че те са се развили още от простонародния латински, а не от италианския. Затова трябва да бъдат класифицирани като отделни езици. Още повече, че много от тях притежават писмена форма, а на някои дори е създадена и богата литература. Повечето италианци, които ползват местния диалект (език), говорят и стандартния италиански (Italiano popolare) и в този смисъл те се смятат за двуезични. Това е особено характерно за трите острова Сицилия, Сардиния и Корсика и в Южна Италия. Трябва изрично да се посочи, че най-южните диалекти (наполитански, сицилиански) са много силно повлияни и от испанския (кастилски) от времето на испанското владичество в Италия (Кралството на двете Сицилии). Италианският език е повлиял силно и някои съседни езици, например диалектите на френския, словенския и хърватския в близост до границата с Италия. Дори в език като френския днес има над 3000 италиански думи, докато в малтийския език поради близостта на Малта те просто изобилстват. Въпреки, че италианците днес говорят на много и различни диалекти и/или езици, те имат силното национално съзнание на един народ и при тях липсва този сепаратизъм, който е характерен за една Испания, където живеят заедно 4 различни народа: кастилци (испанци), каталонци, галисийци и баски. Езиците или диалектите, които се говорят днес на Апенинския полуостров, можете да разгледате, като кликнете върху приложената по-долу карта.