Днес е Празникът на Съединението. Това е най-великото дело на българския народ в новата ни история. Този величествен акт на българския дух естествено намира отражение и в родното ни изобразително изкуство. Според мен най-добрата художествена творба, посветена на нашето Съединение, е една литография на Николай Павлович. Нейното оригинално заглавие, дадено от автора ѝ, е “Съединението на Северна и Южна България в 1885”. Тя е известна с краткото си име “Съединена България”. Тя е създадена през 1886, година след самото Съединение. На нея са изобразени двете български области – Княжество България и Източна Румелия като жени. Те са безстрашни и горди българки, облечени в пищни военни доспехи. Малката сестра Южна България стои плътно до голямата си сестра Северна България. И двете здраво държат в десниците си мечове. На главите и на двете са изобразени венци и корони. Отляво на голямата сестра гордо стои изправен лъвът, символ на България. Под краката им се виждат скъсано знаме със счупена дръжка, на което се виждат крило и крак на орел, а също и строшени топ и пушка, които символизират отминалата Сръбско – българска война. Малката сестра се е подпряла с лявата си ръка на щит, върху който стои герба на Източна Румелия. Голямата сестра пък държи високо в лявата си ръка знаме с лъв, на което е поставен венец. В задния фон се вижда прегърбена старица, над която се вее знаме с полумесец. Високо в картината има ленти с надписи:  “Съединение 6 септемврий 1885”, “Пиротъ 15 ноемврий 1885”, както и с имената на българските градове Сливница, Драгоман, Горгулята, Брезник, Цариброд и Видин, които сочат към спечелените битки от българската войска, водена от капитани, срещу сръбските генерали.

Авторът на литографията Николай Христакиев Павлович е роден в Свищов през 1835. Баща му е възрожденеца Христаки Павлович, преводач от гръцки на български и виден просветен деец, за когото вече съм писал в блога си в постинга "Царственик или история българска". На 13 години остава сирак и отива да живее при роднините си Братя Цанкови в Румъния. В 1852 те го изпращат във Виена, за да се обучава в ателието на литографа Анастас Йованович. Същата година той постъпва в Художествената академия във Виена. През 1856 продължава обучението си в Баварската художествена академия в Мюнхен, където е издържан от известния учен Доктор Петър Берон. През 1858 той прави цветните илюстрации към атласите на Доктор Берон. През 1860 той създава илюстрации и за Георги Сава Раковски в Белград. Имал е тесни контакти с българските революционери и затова всички исторически събития намират своето отражение в неговите творби. Бил е доброволец в Сръбско – българската война. След Освобождението той е преподавател в Софийската художествена академия. Николай Павлович е не само български художник – живописец и график, но също и сценограф, художествен критик и театрален деец, а неговата литография е най-яркото художествено произведение, възвеличаващо Съединението.

 

Да живее България!

Честит да е и на Вас!

Здравей, laval. Аз считам Съединението за"Най-българския" празник, защото е постигнат без чужда помощ или договорка. Сигурно си чел темата ми за националния празник: barin.blog/history/2016/09/12/koga-da-byde-nacionalniia-praznik-na-bylgariia.1476077
Тук съм написал доводите си.
Поздрави!

Чел съм го и напълно приемам доводите ти. Все пак аз клоня към 22 септември, тъй като преди това нямаме независима държава.

Много благодаря за това уточнение! Не бях се сетил за Македония.