Пет от десетте паневропейски транспортни коридора минават през България. Това са коридори 4, 7, 8, 9 и 10. Според мен най-важният от тях е Коридор 8. Той свързва Адриатическо и Черно море през Албания, Македония и България. Неговото направление е: Бари / Бриндизи – Дуръс / Вльора – Тирана – Елбасан – Кяфасан – Струга – Кичево – Гостивар – Тетово – Скопие – Куманово – Крива паланка – Деве баир – Гюешево – Кюстендил – София – Пловдив – Бургас / Варна. Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железопътните линии, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури, както и помощните съоръжения, необходими за управлението на трафика по маршрута. Общата дължина на този Коридор 8 е между 1220 и 1350 km в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. През България минават общо 631 km пътища. Изградената железопътна част е 747 km. Около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Те са изградени и са в експлоатация. Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо – македонската граница с дължина около 2.5 km. Естествено, трябва пътят до границата и жп линията да бъдат реновирани. Не знам дали се налага да обяснявам защо този коридор е важен. Преди всичко той свързва България с Македония, а кой каквото ще да разправя, тя de facto си е втората българска държава на Балканите, в която мнозинството от населението са наши сънародници. Коридорът би заздравил връзките между двете страни и най-вече между хората, които нямат нужда от преводач. Освен това коридорът би ни свързал със стоте хиляди българи, живеещи в Албания в Голо бърдо, Гора и Мала Преспа. В този смисъл Коридор 8 представлява повече геополитически, отколкото икономически проект. При все това икономическите ползи също са безспорни. България би получила излаз на Адриатическото море чрез албанските пристанища Дуръс и Вльора и пряка връзка с Италия и страните около Средиземно море. Това би било много по-изгодно от използването на гръцките пристанища на Бяло море. Досега коридорът не е осъществен не поради липсата на пари, а заради отсъствието на политическа воля. Доскоро в Македония беше на власт просръбската ВМРО – ДПМНЕ, която не беше заинтересувана от този проект. Вина затова имат и всички български правителства от 1994 досега. През 1994 в Крит са установени десетте коридора. Не е тайна за никого, че Сърбия, Гърция и Русия са яростни противници на Коридор 8 и дотук правят всичко възможно той да не се случи. Този коридор просто противоречи на геополитическите им цели. Още от ХІХ век двата ни балкански съседа са се стремяли да имат обща граница, което винаги е било в ущърб на българските интереси, защото това цели подялбата на Македония. Това би попречило на Русия също да провежда своята политика на Балканите, която винаги е била просръбска и прогръцка, а като резултат антибългарска. Изобщо между тези три държави винаги е съществувал съюз на православна основа, кога явен, кога таен, но непременно насочен срещу България. Те са имали в миналото дори планове да заличат България от картата на Европа, като си поделят земите ни. Естествено, Коридор 8, който би донесъл здрави връзки между България и Македония, не се вписва в техните планове. Политиката на сърбите е ясна, защото те са измислили македонската нация. Още повече, че в Сърбия българите живеят не само в Западните покрайнини, но също и в Поморавието. Асимилирани или не, в цяла Източна Сърбия се говори на торлашките диалекти на българския език. Гърция обаче, макар да е наш съюзник в НАТО и член на Европейския съюз, им приглася с напълно изкуствения проблем за името, не допускайки никаква интеграция на Македония в Европа. Причината е очевадна: наличието на голямото българско национално малцинство в Северна Гърция, което те не признават за такова. В Скопие то се припознава като македонско, докато българските управници нехаят както за българите християни в Егейска Македония, така и за българите мюсюлмани (помаците) в Беломорска Тракия. Коридорът има и своите противници у нас предимно сред продажните русофилски среди. Най-важната част от трасето на коридора е жп линията от София до Скопие. Този коридор отговаря на българския национален интерес и трябва да бъде реализиран възможно най-скоро. Лично аз ще призная за национално отговорно това управление у нас, което наистина осъществи Коридор 8.