Бранденбургската врата (на немски: Brandenburger Tor) се намира на Паризерплац (Pariserplatz) в центъра на Берлин. Тя е величествен архитектурен паметник, който представлява немската Триумфална арка и е великолепен образец на германския класицизъм. Изградена е по нареждане на Крал Фридрих Вилхелм ІІ през периода 1788 – 1791 от архитекта Карл Ланганс по прототип на пропилея на Атинския Акропол. Фасадната декорация и 6-метровата квадрига са дело на Йохан Шадов. Някога тя е наричана Портата на света. Тя е единствената съхранена от градските порти на немската столица. Бранденбургската врата е висока 26 m, дълга 65.5 m и дебела 11 m. Състои се от 12 гръцки дорийски колони, по 6 от всяка страна. Фасадата първоначално е била украсена с бял цвят. Вратата е увенчана на върха със статуя с квадрига (триумфален впряг) в чест на богинята на победата Виктория. Всъщност статуята първоначално е олицетворявала богинята на мира Ирена, но след поражението на Прусия във войната с Франция, квадригата по нареждане на Наполеон е пренесена в Париж. През 1814 след битката при Лайпциг тя е върната в Берлин. Под римския орел вместо маслинено клонче в ръката на богинята е сложен железен орел и тя е преобразена в богинята на Победата Виктория. След победата във Френско-пруската война, армията на обединителя на Германия Ото фон Бисмарк манифестира триумфално на връщане от Париж под Бранденбургската врата. Когато нацистите идват на власт в 1933, те използват вратата в качеството на символ на своята власт и пространството под арката става сцена на изблик на националистически ентусиазъм. По време на Втората световна война Бранденбургската врата е сериозно повредена в битката за Берлин, а квадригата е била напълно разрушена. През 1956 вратата е реконструирана, а квадригата е възстановена през 1958, като по запазилите се оригинални макети е излято нейно копие. През 1961 Бранденбургската врата е била затворена и вградена в издигнатата Берлинска стена, която разделя Берлин на източна и западна част. На 9 ноември 1989 Берлинската стена бива разрушена, с което идва и края на Студената война. Вратата е открита отново едва на 22 декември 1989, когато западногерманският канцлер Хелмут Кол преминава през нея, за да приветства източногерманския премиер Ханс Модров. След този момент проходът през Бранденбургската врата е свободен. Оттогава Бранденбургската врата се превръща в символ на мира и единството. През целия 20 век, както и през последните 27 години Бранденбургската врата става арена на множество обществено значими прояви. На 2 ноември 2000 Бранденбургската врата е затворена за реставрация, която завършва през 2002, а сега тя отново е едно от украшенията на Берлин. От символ на Желязната завеса днес тя е безспорен символ на Берлин и изобщо на цяла Германия.