Преди години в едни други мои постинги бях написал следното: 

“Кой избира съдебната власт? Ами никой. Тя сама си се избира. Тя си се самоназначава, никой не ѝ търси отговорност за нищо. Тя не се отчита пред никого. Резултатът от това е плачевен, ако не трагичен. Нито съдиите, нито прокурорите отговарят пред някого за своите решения, действия или бездействия, за спазването на законите. Оттук и убеждението на българите за царящо пълно беззаконие. И до възпяването му: за кокошка няма прошка, за милиони няма закони. Колкото и да не харесвам чалга, не мога да не се съглася с това. Дори не става въпрос за поредния доклад на Европейския съюз, констатиращ неща, които всеки българин знае от личен опит. Държавата липсва. Тя липсва не защото няма приети закони, а защото те не се прилагат или ако се прилагат, то е с различен аршин към различните хора или групи. Държава няма, защото съдебната система не работи или работи така, че създава чувство на безнаказаност у престъпниците. Обикновените граждани пък се чувстват абсолютно безпомощни пред правосъдието в България. Затова вече има хиляди дела в Страсбург. Те ще стават още повече. Докато не се въведе изборност и мандатност в съдебната ни система.” 

“Българската Темида има прозрачна превръзка на очите и отсъжда според социалния ви статус. Правосъдието е за бедни и богати. В България няма реална защита на собствеността, нито на основните права на човека. Дефицитът на справедливост е причината да сме в челото на класацията по нещастие.”

Днес с още по-голяма убеденост заставам зад тези мои думи. Всеки в България знае, че у нас правосъдие на практика няма. Ако то въобще работи, това е само в полза на определени хора, обикновено властимащи. Известни са и тарифите за спечелване на конкретен вид дело. Всички говорят за правосъдна реформа. Това, което виждам да се предлага обаче, въобще не е никаква правосъдна реформа. Как щял бил да изглежда Висшия Съдебен Съвет? Това няма никакво практическо значение за нас, обикновените хора. Както и да се конструира, това нищо няма да промени. Особено що се отнася до повсеместната корупция в цялата съдебна система. Както винаги, у нас нещо се променя така, че de facto да си остане съвсем същото. Колкото до прокуратурата пък, която мнозина с право наричат цацаратура, тя 27 години вече продължава да си съществува по чист съветски образец. Моето лично мнение е следното: Нищо няма да се промени, докато не бъдат извършени две прости неща в българската правосъдна система. На първо място: пълна децентрализация на всички видове съдилища и прокуратури и въвеждане на истинска независимост от Председателите на съда и от Главния прокурор. И второ, но много по-важно е: всички позиции на съдиите и прокурорите в страната, а ако питате мен, също така и на следователите, трябва да бъдат изцяло изборни длъжности, както в много страни по света, и то с определена мандатност. В България има достатъчно юристи, които могат да се явят на избори за заемане на тези длъжности. Нека хората да съдят по делата на всеки един съдия и прокурор и да преценят дали съответният кандидат има нужните качества и морал и заслужава да заема една подобна високоотговорна длъжност, от когото често зависи съдбата на същите хора. Това е решението, поне според мен. Лично аз не виждам как по друг начин би могло системата да бъде изчистена от корумпираните магистрати, които опорочават самата идея за правосъдие. Като знам какво е статуквото обаче, съм песимист, че това би могло да се осъществи в обозримо бъдеще. За целта обществото първо трябва да узрее за това. Само така българската Темида ще сложи отново превръзка на очите и ще съди безпристрастно, единствено и само според Закона. Защото закони и днес има, но без коренна промяна правосъдие няма и няма да има.