Не става дума за американската филмова комедия с това име, а за българската действителност. У нас има стародавни традиции в това явление, което народът е кръстил шуробаджанащина. То се появява почти веднага след Освобождението. Причината в появата му е факта, че когато е на власт, българинът разглежда самата власт като една софра, около която той се чувства длъжен да нареди цялата си рода. Така де. Дето се вика, да разберат всички той на власт ли е или не е. Самото разбиране на обществото от това време е абсолютно толерантно към подобен подход. Ако не уреди на топло местенце или добра службица своите близки, то тогава какъв властник е. Даже се е смятало, че един високо издигнат в политическата или обществената йерархия човек е бил длъжен да се погрижи и за семейния си кръг. А ако не го направи, въпросният господин е просто един будала, защото всички останали го правят. Тези “възрожденски” традиции лесно се пренасят и във времената на зрелия и презрелия социализъм. Другарите са улеснени в това да уреждат родата си до девето коляно от факта, че по това време всичко е било държавно. Не е тайна, че най-активни в това отношение бяха отговорните другари и партийните секретари. За роднините на местните комунистически величия дори бяха специално създавани длъжности в администрацията, една от друга по-ненужни. За тях всички знаеха съвсем точно какъв се пада на съответния отговорен другар. Маса народ така се пенсионира, без да бъде закачан от никого за нищо, защото иначе отговорният другар така и така. Също по стара българска традиция така назначените лица от обкръжението и родата на другаря не вършеха нищо съществено, защото те бяха там не да извършват някаква конкретна работа, а чисто и просто да получават заплата. Тези хубави български традиции в сплотяването на родата естествено продължиха и при така наречената демокрация. Единствената разлика е, че докато преди се искаше да си член на БКП, за да можеш да уреждаш когото и да е където и да е, то сега трябва да си член и активист на съответната управляваща партия. Оказва се обаче, че новите управляващи не само, че добре са научили уроците от другарите комунисти, но и в редица отношения са по-добри от тях, особено в назначенията. Случаят в Хасково го показва. Не по-различно стоят нещата в който и да е край. В момента, който и да дойде на власт, явлението шуробаджанащина ще продължи все така да процъфтява. За да изчезне то, е нужна съвсем нова, европейска политическа култура, която да не допуща дори самата мисъл за подобна злоупотреба с власт. Имайки предвид българския ни манталитет, се страхувам, че трябва да минат поне едно - две поколения, преди това да се случи.