Отскоро пак се заговори усилено за приемането ни в Шенген. Всъщност прословутият Шенген (Schengen) е едно малко люксембургско село, намиращо се на брега на река Мозел. То граничи с Германия и Франция. Точно срещу него от другата страна на реката е германския град Перл (Perl). Това малко село, в което няма нищо необичайно освен географското му разположение на границите на 3 държави: Люксембург, Германия и Франция, става световноизвестно с това, че на 14 юни 1985 на борда на кораба “Принцеса Мария – Астрид” в река Мозел срещу Шенген се подписва известното Шенгенско споразумение. То създава Шенгенската зона на свободно пътуване без никакъв граничен контрол. Днес в това споразумение участват общо 26 държави. Четири от тях: Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия не членуват в Европейския съюз. Шенгенското споразумение се прилага още от Ватикана, Монако, Сан Марино и Андора, които нямат граничен контрол. Ирландия и Обединеното кралство пък не прилагат споразумението, макар да отговарят на условията. Четири страни от ЕС не изпълняват условията за членство. Те са: Кипър, Румъния, България и Хърватия. Формално България изпълнява критериите за охрана на границите си. Известно е обаче, че въпреки наличието на мрежа по границата с Турция има канали за прехвърлянето на мигранти в страната. Това е по-малката беля. По-голямата беля е, че вече 10 години след приемането ни в ЕС родните управляващи, които и да бяха те, така и не можаха, нито пожелаха да разберат какви са истинските причини досега да не ни приемат в Шенген. Естествено е, че те са политически, а не технически. На Запад много добре знаят какво става в България. Те виждат, че българската правосъдна система е един разграден двор и няма истинско върховенство на закона. Това е достатъчно сериозна причина да не ни искат, защото от слабото ни правосъдие произлизат рискове не само за България, но и за Европа. Никой през тези 10 години обаче не предприе нищо за реформиране на съдебната система. Разбира се, аз като български гражданин бих искал да сме в Шенген, но също така и да заслужаваме това. Ако в близките месеци ни приемат, така, както се говори, то пак ще бъде в резултат на политически компромис. Така, както стана и с членството ни в ЕС, без да сме наистина напълно подготвени. А това естествено веднага ще бъде посочено като голям успех за управляващите. Дано това да стане въпреки всичко. Защото българите все пак сме европейци и заслужаваме да пътуваме свободно в Шенгенското пространство.