Свободата на словото е един от най-важните показатели за демократичността на една страна. В този смисъл положението в България е лошо. Освен това продължава да се влошава. България е на последно място в Европейския съюз в класацията по свобода на словото. Що се отнася до класацията на “Репортери без граници”, България продължава да се смъква надолу. Тя беше на 106 място от 180 включени страни през 2015, на 113 място през 2016 и е на 109 място през 2017. На приложената карта ясно се вижда, че свободата на медиите у нас е определена като лоша ситуация наред с такива държави като Македония, Русия, Беларус и Турция, в които на власт са или доскоро бяха определено диктаторски режими. Това означава, че медийна свобода у нас просто няма. Причината се знае много добре от всички. Това е концентрацията на доста медии в ръцете на определени олигарси, най-известният от които е корпулентния момък с неприятна физиономия. Неговата “Нова българска медийна група” притежава 6 вестника и контролира не по-малко от 80% от дистрибуцията на печатните издания. Държавата разпределя европейските средства към определени медии, което става в условията на пълна непрозрачност. Всъщност по този начин правителството подкупва някои медии, като така си осигурява медиен комфорт, а те от своя страна се въздържат да пишат или говорят по наболелите проблемни теми на деня. Не по-добро е положението с телевизиите, някои от които са собственост на лидери на партии с представителство в парламента. Освен, че съществува цензура, самите журналисти масово са принудени да прибягват до автоцензурата с цел избягване на неприятности. Тези дни един от бившите яростни критици на управляващата партия, а днес неин депутат и апологет си позволи открито да заплаши в ефир по национална телевизия водещ на предаване. Това е недопустимо в една демократична държава. Не са един или два случаите на отстраняване на журналисти по причина на заемане на дадена позиция или дори само за задаване на неудобни въпроси. Това положение на поставяне в зависимост на повечето значими български медии води до въпроса: Има ли демокрация в България? А най-лошото от всичко е, че няма кой реално да се бори или поне да се застъпи за свободата на словото, нито пък има правова държава, която по конституция е длъжна да я осигури.