От 2007 България е член на Европейския съюз. Вече 10 години страната усвоява еврофондове. Тяхната основна цел е да намалят различията в развитието със Западна Европа. Би трябвало по дефиниция еврофондовете да допринесат за съществено подобряване на живота на българите. За съжаление обаче такова нещо не се наблюдава. Поне не в такава значима степен, така че да бъде усетено от всички. Не е тайна за никого, че част от еврофондовете потъват в джобовете на близки до властта лица и структури. Такива фондове са се ползвали от всички страни, когато те са се присъединявали към Евросъюза. Например от Испания, Португалия, Гърция. Не че там също не се е крадяло, обаче е видно, че с усвояването на тези немалки средства те са се развили успешно и са преодоляли голямото си изоставане. Не е нужно да гледаме дори към миналото. Достатъчно е да погледнем страни като Румъния и балтийските Литва, Латвия и Естония. Вижда се с просто око до какво развитие са достигнали тези страни благодарение на еврофондовете. Разликата с България е очебийна, дори само като сравним стандарта на живот. Главна причина за това според мен е, че всички тези страни разполагат с хора, които имат визия за бъдещето. Мисля, че точно такива хора липсват у нас и то от доста време насам. За 28 години демокрация аз лично съм видял само един човек, който имаше някаква визия за бъдещето на България. Той успя да преориентира цялото общество и държава към НАТО и ЕС. Но по стар български обичай неговите заслуги бяха много бързо забравени. Той бе наклеветен и намразен от мнозинството. Да, за Иван Костов говоря. Не, че е бил безгрешен, особено в кадрово отношение. Но 16 години той вече не е на власт. Не съм видял никой след него да покаже някакво подобие на визия. До 2020 остават само 3 години. След това голяма част от сегашните щедри еврофондове ще секнат и възниква въпроса какво ще правим тогава. Самата Еврокомисия признава, че еврофондовете не работят достатъчно добре у нас. Сигурно ще успеем да договорим и в бъдеще получаване на някакви пари, но те надали ще бъдат достатъчни за ускорено икономическо развитие. Ето защо на България днес са необходими визионери, хора, които да знаят какво да правят в обозримо бъдеще. Такива обаче не виждам нито сред управляващите, нито в така наречената опозиция. Не се вижда и никаква реална алтернатива. Има и още нещо. Трябват такива хора, които могат да постигнат икономическа независимост на страната. Икономиката ни и особено енергетиката са опасно зависими от държава като Русия, която е доста враждебно настроена към ЕС и НАТО. Не виждам никой да прави нещо за преодоляване на това неприемливо положение. Напротив, има цели групи хора и партии, които упорито се опитват да ни теглят назад към миналото и към Евразия. Очевидно е, че мястото ни не е там, а в Обединена Европа. В нея обаче ние все още сме само бедния роднина. Напред могат да ни изтеглят само истински лидери. Лидери с визия.