Няма да скрия, че като българин и православен християнин, иначе казано мирянин, искрено се зарадвах на писмото на Охридския и Македонски архиепископ Стефан до Светия архиерейски синод на Българската православна църква, с което се иска БПЦ да стане църква – майка на Македонската православна църква. Държа да направя уговорката, че макар да съм вярващ, не разбирам нищо от църковните канони. Това, което знам, е от историята. Накратко: Българската патриаршия е призната още през 927. Тя е първата автокефална църква след античните църкви на Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и е първата народностна църква в Европа. При падането на България под византийска власт в 1018 тя е понижена в ранг и става Българска автокефална Охридска архиепископия, която просъществува чак до 1767. През 1185 се възстановява Втората Българска Империя и България отново има патриарх. През 1870 става учредяването на Българската екзархия, която обхваща и повечето земи на днешна Македония. В 1953 тя отново става Българска патриаршия. От 1872 до 1945 тя е обект на схизма (отлъчване) от страна на Цариградската партриаршия. След 1945 в Югославия диоцезът на Българската екзархия в Македония се заема от Сръбската православна църква. През 1967 от нея се отделя македонската православна църква, която до ден днешен не е призната от нито една църква. Тя е наречена през 2009 с добавка към името и Охридска архиепископия. Българите в Македония до 1945 са част от Българската екзархия, след това насилствено стават част от сръбската църква, а от 1967 от македонската църква. Моето скромно мнение е, че писмото на МПЦ е рядък шанс за възстановяване на историческата истина. Ето защо, за разлика от много други, аз си останах много разочарован от решението и отговора на Светия синод на БПЦ. Според мен това е един любезен отказ. БПЦ щяла да се застъпи за признаването на автокефалността на македонската църква пред останалите поместни православни църкви. Повече от сигурно е, че Цариградската патриаршия, както и сръбската и руската православни църкви никога няма да признаят никаква автокефалност на македонската църква. В тези страни отлично знаят, че Република Македония е държава, населена основно с българи. Нещо повече, трябва да знаем историята и да помним, че Сърбия, Гърция и Русия винаги са били съюзници именно срещу България. Те не искат и да чуят за сближаване между българи и македонци по простата причина, че ние сме един народ. Въпросното писмо на архиепископ Стефан не е нищо друго освен признаване, че македонците и българите сме един народ. Затова няма нищо по-естествено от това македонската църква да бъде църква – дъщеря, а българската църква – майка. Това би означавало духовно обединение на българския народ. Не знам точно как точно би следвало всичко това да стане по църковните канони, но то е безусловно необходимо от национална и особено от политическа гледна точка. Защото този въпрос не е само църковен, той е преди всичко политически. Затова аз мисля, че в Светия синод на Българската православна църква трябва да се намери необходимото мъжество да бъде призната автокефалността на македонската църква като дъщерна на българската, дори и това да коства противопоставяне на Цариградската патриаршия, руската и сръбската църкви. Според мен те просто трябва да бъдат поставени пред свършен факт. С това мнение искам да се присъединя към всички истински българи, които настояват Българската Православна Църква – Българска Патриаршия да стане църква – майка на Македонската Православна Църква - Охридска Архиепископия.

Църквата Света София в Охрид, построена от Св. Цар Борис І Михаил



Писмото от Македония





Патриарх и Архиепископ



Българските епархии



Македонските епархии