Още в дълбока древност хората имали потребност от пишещи инструменти за своите рисунки и надписи. В Шумер и Вавилон използвали заострени дървени пръчици за нанасяне на клинопис върху глинени плочки. В Древен Египет писарите писали върху папирус с писалки, направени от стъбла на тръстика. В Средновековието книжовниците използвали пачи пера за писането върху пергамент. През ХVІ век са усъвършенствани перата, изработени от различни метали. Основен инструмент за писане станала перодръжката. Все още обаче се налагало пишещият човек да потапя перото писец в мастилница непрекъснато, за да може да пише.

Историята на съвременната автоматична писалка започва едва в 1883. Тогава американският застрахователен агент Луис Едсон Уотърман (Lewis Edson Waterman) представя своя обикновен, но гениален патент за автоматична писалка. Новото изобретение позволява на мастилото вече да тече равномерно от резервоара до перото на писалката благодарение на специално улейче. Когато мастилото в резервоара на писалката свърши, той се пълни отново чрез засмукването на мастило от мастилница. Серийното производство на уникалното изобретение започва в 1888. За кратко време то измества познатите дотогава перодръжки с мастилница. Автоматичната писалка на Waterman постепенно претърпява множество подобрения. Известната компания Parker успява да усъвършенства системата за захранване на писеца с мастило. В края на ХІХ век повечето от американските семейства имат автоматични писалки. До началото на ХХ век обаче писалките са почти непознати в Европа. Те се смятали за много ценни предмети, притежавани и използвани само от богаташи и кралски особи. Те стават популярни в Европа едва след края на Втората световна война, когато американските войници ги донасят на Стария континент. Постепенно дизайнът на писалките се усъвършенства, като се появяват капачките и клипсовете, с които те се закачат във вътрешния джоб на сакото на деловия мъж. Отначало мастилото за писалките било само черно, но след това било напълно изместено от синьото мастило. Писалките се изработвали основно от материала ебонит. През тридесетте години на ХХ век Parker започва да използва ярки цветове за своите писалки. В 1938 обаче се появява едно ново изобретение, което довежда до намаляването на популярността на автоматичните писалки.

Химикалката е изобретена от унгарския журналист Ласло Йожеф Биро (Biro Laszlo Jozsef) през 1938. Той създава инструмент за писане, използвайки вътрешна камера, пълна с вискозно мастило, което стига до малка въртяща се метална сфера с диаметър от 0.7 до 1 mm. Мастилото в химикалката намокря топчето под действието на собствената си тежест. Вискозното мастило изсъхва почти веднага след досега си с хартията. Постепенно химикалките стават доста евтини и надеждни. Така те изместили почти напълно автоматичните писалки. От моите първи ученически години си спомням, че отначало пишехме с молив, после с писалка, а след ІІІ – ІV клас преминахме на модерните химикалки.

Днес автоматичните писалки все още продължават да се използват, но повече като белег на престиж. Затова с тях си служат предимно бизнесмени, политици, висши администратори, калиграфи и колекционери. Луксозните маркови писалки се смятат за олицетворение на високо обществено положение. Затова неслучайно подписването на много важни междудържавни договори става церемониално винаги с висококачествени луксозни писалки, като често държавниците си ги разменят след полагането на подписите.