Мартеницата е сред най-българските символи. Нещо повече, тя е древнобългарска традиция още от езическо време. От 6 декември 2017 обичаят със закичването на мартеници е включен в Списъка с нематериално културно наследство за България, Македония, Молдова и Румъния. Тя е символ на пролетта навсякъде, където живеят българи. С мартеници на Баба Марта или на 1 март се кичат в българските етнически територии: Западните покрайнини, Македония, Егейска Тракия и Македония в Гърция, областите Голо бърдо, Гора и Преспа в Албания, Румъния и Молдова. В Румъния и Молдова мартеницата се нарича Мърцишор, в Македония е Мартинка, в Северна Гърция е Марти, докато в Албания е Моняк. Нейното географско разпространение на Балканите се обяснява много лесно с факта, че всички тези земи са били населени с българи и че те са били част от Първата и Втората Български Империи. Има няколко легенди за произхода на мартеницата. Всички те я свързват с Канас Юбиги Аспарух и предполагаемата му жена Ахинора. По правило мартеницата се прави от бял и червен конец. В някои български области, както и в Румъния и Молдова тя понякога е многоцветна. Често мартениците изобразяват героите Пижо и Пенда, особено в Шоплука. На румънските мартеници обаче също се срещат подобни фигурки на мъж и жена. Всъщност не е никаква тайна, че голяма част от власите и молдовците имат български етнически произход и оттам идва тази традиция и при тях. Безспорно е, че именно в България мартеницата е добила най-голяма популярност и през годините тя се е превърнала в предмет с висока художествена стойност, а понякога дори и в произведение на изкуството. По традиция мартеницата трябва да се закачи на дърво, когато видим щъркел или лястовица, а също и цъфнало дърво. Тази пролет обаче е много студена и снежна, така че не знам кога ще можем да изпълним обичая. 

Българска мартеница с Пижо и Пенда

Румънски Мърцишор

Всички обичаме нашата си българска мартеница, но не всичко знаем за нея.
Аз имам една папка със статии подлежащи на изследване за един доста голям постинг, за много размисъл в различни аспекти на символа...
Много съжалявам че на 1 март нямах време да попиша... все някога :-)
А може и по малко но редовно както ти правиш за българската история, археология и културните ни паметници.
Поздрави от мене!

какво да се изследва за мартеницата, но не само у нас, а и в другите страни, където това е традиция, особено в Румъния. Но това вече си е работа за учените. Аз пиша тук само популярно. Нямам претенции да съм изследовател. Благодаря за добрите думи! Поздрави и от мен!