Прочетен: 2102 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2023 19:37
Днес е 4 юли - Денят на независимостта (Independence Day) в Америка. Там живеят и работят вече от доста години двамата ми най-добри приятели. Да им е честит празника!
Това ме накара да се замисля отново за нашия национален празник. Знам, че по тази тема вече много е говорено и писано. Мисля обаче, че и аз имам право да изкажа мнението си.
Повечето държави празнуват своя национален празник именно в деня на своята независимост. Май само ние правим изключение. България е независимо царство от 22 септември 1908 г. Да, тази дата е празник, но той се празнува сравнително отскоро, а и според мен се неглижира.
Какво всъщност празнуваме на 3 март? Официалната версия е, че на този ден е бил подписан Сан-Стефанския мирен договор. Затова го приемат за деня на освобождението ни. Дали е така? Ами не! Първо Сан-Стефанският договор е прелиминарен, т.е. предварителен, не окончателен. Той никога не е видял бял свят. Второ, преди това Русия е подписала Райхщатския договор с Австро-Унгария, който не е предвиждал създаването на голяма българска държава. Това доказва, че руският император никога не е имал никакво намерение да създава такава. Трето, в този договор няма краен срок за окупацията на българските земи от руската армия и нито дума за независимост на България. Това пък говори за ясното му намерение му тук да бъде Задунайская губерния.
Защо договорът е бил подписал точно на 3 март? Защото тогава е бил рождения ден на руския император. Т.е. той е бил нещо като подарък. Още една губерния, съвсем близко до проливите. Известно е, че вековна мечта на руските царе са били Цариград, Босфора и Дарданелите, с цел те да получат излаз към откритото Средиземно море и океаните.
Звучи пародоксално, но именно крайно несправедливият Берлински договор дава началото на новата българска държавност. Да, той разпокъсва българската етническа територия на 5 части. Ние и до днес усещаме последиците от това злодеяние. Днес българите още живеем даже не в 2 държави, но и във всички балкански страни, и не само. Той оставя Македония и Тракия под властта на султана. Образува Княжество България и Източна Румелия, които също са васални на Високата Порта чак до 1908 г., дори след Съединението през 1885 г. В същото време обаче и Русия дава своя немалък принос в разкъсването на България. Руският император освободител щедро подарява български земи – Северна Добруджа на Румъния, без там да живее нито един влах и цялото Поморавие на Сърбия. Ние никога не си връщаме тези земи. Въпреки жестоките за всеки българин клаузи, този договор слага край на руските домогвания към нашите земи и определя краен срок за окупацията им. По-нататък историята я знаем, България се възражда от пепелта. Нека да не забравяме още един факт: Княжество България и Източна Румелия заплащат всички разходи за окупацията си от руската армия съгласно чл. 22 на Берлинския договор. Общата им стойност е 21236500,87 рубли, разделени наполовина. След Съединението Княжеството поема и дълга на Източна Румелия. Има издаден указ на княз Александър І Батенберг под № 1144 от 24.12.1883 г. за това. Така свободата не ни идва даром, всъщност ние сме си я заплатили, и то прескъпо, с не знам колко точно тона злато.
Знам, че сега ще скочат всички русофили и ще ми припомнят всички жертви, дадени от Русия в тази руско-турска война. Да, аз почитам паметта на всички, които са дали живота си за нашата свобода. Това са 11905 души от руската армия. Това обаче не са само руснаци. За нашата свобода са паднали и много финландци, украинци, белоруси, поляци и представители на още много други народи, живеещи в Руската империя. Освен тях в тази война са загинали 1350 румънци и 2400 сърби и черногорци. Вечна им памет! Българите обаче сме дали много повече жертви в тази война, над 70000 души, и то предимно цивилно население. Нека и никога да не забравяме Шипка, където нашите малобройни юнаци опълченци на практика предрешиха изхода на тази война! Без тях тя щеше да бъде загубена. Ако прибавим и жертвите от Априлското и всички други въстания, то ние сме платили цената на нашата свобода не само със злато, но и с реки от българска кръв. Затова тя ни е така скъпа!
Лично аз не желая да празнувам рождения ден на руския император. Той не ми е никакъв. Ето защо мисля, че национален празник трябва да бъде 22 септември – Денят на независимостта!
