Последната правописна реформа в България е извършена през 1946. Естествено, под диктата на видния “езиковед” Сталин и по съветски образец. Премахнати са всички краесловни ерове (Ъ и Ь в края на думите, завършващи на съгласна), както и традиционните български букви Голям Юс (Широко Ъ) и Ят (Двойно Е), показани на картинката по-долу. До 1946 буквата Голям Юс се е четяла като Ъ, а буквата Ят като Е или Я. Тази реформа е била продиктувана единствено и само от политически подбуди. Нещо повече, нейните автори в старанието си да угодят на Сталин премахват традиционния български шрифт на нашата кирилица и въвеждат руския шрифт, на който за съжаление ние пишем и до днес.
Както знаем, в Българския език съществува така наречената Ятова граница, която условно разделя българските говори на източни и западни, според начина на произнасяне на буквата Ят. Тя и затова се нарича Двойно Е. При западнобългарските диалекти тя се е изговаряла като Е, докато при източнобългарските диалекти се е произнасяла като Я.
Двойното Е е било важна буква в правописа. Именно то е било почти 12 века обединителната буква за всички, които говорят български, независимо дали са живели в границите на България или извън нея. Премахването ѝ създава множество проблеми на няколко поколения българи, както в правописа, така и в правоговора им. Освен това липсата на тази буква отчуждава от нас и до ден днешен македонските българи, на които е била наложена с леки изменения сръбската кирилица на Вук Караджич, след официалната “промоция” на “македонскиот jазик” през 1944. Както се знае, това е единственият език в света, който има рождена дата и месторождение, а именно 3 август 1944 в манастира “Прохор Пчински”, днес в Южна Сърбия. В този смисъл може да се счита, че с премахването на Двойното Е родните комунисти са извършили осакатяване на българския език и още едно предателство спрямо нашите сънародници в бивша Югославия.
Що се отнася до Големия Юс, той също е бил много важна буква, тъй като тя е отразявала традициите в българския език и неговата многовековна история.
Моето лично мнение е, че ако искаме успешно в бъдеще да отстояваме уникалността и оригиналността на българския език и писменост и отново да обединим духовно всички българи, трябва най-малкото да помислим дали да не върнем тези изконно български букви в азбуката ни, както и да възстановим традиционните български кирилски шрифтове.