Богдан Бакшич е роден през 1601 в Чипровци. Български католически водач. В 1640 изпраща на папата доклад за положението по българските земи. През 1643 папата го назначава за глава на българите католици като архиепископ на София. Известен е с монашеското си име Петър. Днес фамилията му е по-позната като Бакшев. Автор е на труда ACTA BULGARIAE ECCLESIASTICA, която е първата българска история, написана 100 години преди “История славноболгарская” на Отец Паисий. Пише творби с историческа тематика като “История на Охрид – столица на България“, “Хроника на моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий“, “Призренската епископия“ и други. Предполага се, че Историята е написана до 1667, защото същата година е изпратил писмото си до Ватикана, в което е изразил надежда конгрегацията да отпечата труда му. За съжаление не е запазен нито оригинален ръкопис, нито печатно издание. През 1977  Божидар Димитров открива един фрагмент – препис, направен от кардинал Джовани Пастрицио, който обхваща само първите три глави и част от четвъртата. Той го публикува през 2001. Смята се, че монографията на Петър Богдан Бакшев е отпечатана във Венеция, но книга не е открита. 

Първата българска история, позната досега е на францисканския монах Blasius Kleiner от 1761, написана година по-рано от Паисиевата. Предполагат, че е немец от Трансилвания. Трудът е на латински. През 1977 е издаден в България. Преводът е на професор Карол Телбизов. Той обхваща историята на България до 1453 със списък на всички владетели.

Пълният текст на Историята на Блазиус Клайнер можете да изтеглите оттук.