Атлантида е може би най-голямата загадка пред човечеството от древността до днес. За нея са написани безброй книги, съдържащи една от друга по-невероятни теории и хипотези както за самата Атлантида, така и за нейните жители атлантите. Една от тезите дори определя мястото на потопа в Черно море. Малко хора обаче знаят каква точно е тази история за Атлантида.

През 360г. пр. н. е. Платон пише диалозите "Тимей" и "Критий". В тях е включено и едно много интересно предание за потъналата всемогъща островна държава Атлантида. Според Платон този разказ е разказан на атинския законодател Солон от жреци на египетския град Саис, който поддържал оживени религиозни и културни връзки с Атина. Солон разказал историята на своя родственик Дропид, който от своя страна я предал на своя син. Този негов син, Критий старши, още като млад я доверил на своя 9-годишен внук, който също се казвал Критий. Критий младши, който по времето на Солон заемал важни политически постове в Атина, в двата диалога се явява в ролята на разказвач, който говори за Атлантида. А ето я и самата легенда:

"Много и чутовни дела се разказват за вашия град (Атина). Но едно от тях превъзхожда всички останали по величие и значение. Записите разказват как вашия град някога обуздал силата, която изведнъж дръзко се била насочила откъм Атлантическо море срещу цяла Европа и Азия. Тогава по морето могли да плават кораби, защото пред неговото устие, което вие по своему наричате Херкулесови стълбове, се намирал остров. Тоя остров бил по-голям от Ливия и Азия, взети заедно. От него за плавателите се откривал достъпът към другите острови, а от тях – към целия срещуположен материк, с който се ограничава това истинско море. От вътрешната страна на това устие, за кото говорим, морето представлявало само залив, нещо като тесен вход. А това, което било от външната страна, може да бъде наречено истинско море, голямо колкото земята, която го окръжава - истински и съвършен материк. Върху тоя остров на Атлантида съществувала велика и страшна държава на царе, властта на които се простирала върху целия остров, върху много други острови и върху някои части от материка. Освен това те и на отсамната страна владеели Ливия до Египет и Европа до Тирения. Тая държава, като се събрала в едно, възнамерявала с един удар да покори и вашата, и нашата страна, цялата земя отсам устието. Тогава, Солон, войнството на вашия град Атина се прославило с доблест и твърдост пред всички хора. Като превъзхождал всички по мъжество и хитрост на военната тактика, вашият град ту воювал начело на елините, ту – когато другите отстъпвали – по необходимост се сражавал сам, като се излагал на големи опасности. Но най-после, след като победил настъпващите врагове, той възтържествувал за победата над тях и им попречил да заробят още незаробените и извоювал свободата на всички нас, които живеем отсам Херкулесовите предели. По-късно, когато станали страшни земетръси и потопи, в един ден и в една бедствена нощ цялата се провалила изведнъж в земята и остров Атлантида изчезнал, като потънал в морето. Затова и онова море сега не е плавателно и е неизследвано. Многото вкаменена тиня, останала след потъването на острова, пречи на плаването ..." 

Обърната карта на Атлантида от Subterraneus Mundus от 1669 на Атанасий Кирхер