Първите огледала от Бронзовата ера, открити от археолозите, били от полиран обсидиан, мед, бронз и сребро. Първите стъклени огледала били дело на римляните, които поставяли стъклото върху основа от живак или олово. Първите опити за производство на огледала датират от 1317 в Мурано, Венеция и са дело на майсторите Николо Кауко (Nicolo Cauco), Маурицио и Франческо да Мурано (Maurizio & Francesco da Murano). Първите огледала били огънати. Майсторът надувал голяма сфера и сипвал в съда разтопено олово. После изстиналият балон се чупел и се правело огледало, но отражението било изкривено. В 1402 Винченцо Редор (Vincenzo Redor) изобретява по-рафинирана техника и започва производството на огледала. Последват го други майстори от Мурано: Братята Андре и Доменико дел Гало (Andre & Domenico Del Gallo), Бенедето Узанца (Benedetto Usanza), Бернардино Бигаля (Bernardino Bigaglia), Анджело Барбини (Angelo Barbini). Те разстилали горещото стъкло с цилиндър върху меден плот и така получили плоско огледало, което се отличавало с блясък, кристална прозрачност и чистота. Това било важно събитие. След време венецианците започнали да добавят към металния рефлектор тънък слой бронз, калай, сребро или злато. Така огледалата им станали още по-красиви. Те били търсени в цял свят, но и много скъпи. Огледала можели да си позволят само аристократи и кралски особи, тъй като те стрували цяло състояние. Венеция имала огромни приходи и успяла да удържи монопола над огледалата чак до 1644. Министър Колбер на Крал Луи ХІV успял да примами със злато трима майстори от Мурано във Франция. Така тайната била открадната. Въпреки това венецианските огледала си останали най-добрите. Както в миналото, така и днес притежаването на венецианско огледало е въпрос на престиж. В момента те се произвеждат само от 5 занаятчийски компании в Мурано, Венеция.