The Blue Blog of Lazar :: Светилището при Татул

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.03.2018 21:01 - Светилището при Татул

Автор: laval Категория: История

Прочетен: 751 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.03.2018 22:08

Величественият мегалитен паметник при Татул е описан за пръв път от Никола Иванов в 1933 в местния вестник. Намира се само на 200 m от селото и 15 km от Момчилград. Той представлява древно тракийско светилище и останки от средновековна крепост. Светилището е скален масив с връх пресечена пирамида. Състои се от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и кладенец, дълбок 3 m. Единият саркофаг се намира във високата 5 m пирамида. Другият гроб е издълбан на южната страна на скалата в ниша, над която е издялан арковиден свод. Към тях води изсечено в скалите стълбище с 8 стъпала. Светилището е датирано в края на V и началото на ІV хилядолетие пр. н. е., за което свидетелстват намерени наоколо глинени съдове. Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVІІІ – ХІ век пр. н. е. По това време светилището преживява разцвет. Тук има кръг от 30 глинени олтара, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети: глинени човешки идоли, съдове, предмети от бронз и изображения на Бога Слънце. Екипът на Професор Николай Овчаров извършва проучвания на археологическия обект. При разкопките от 2004 – 2007 са намерени уникални предмети от глина, свързани с култа към Слънцето. Според някои историци саркофагът, пирамидата и страничната камера са илюстрация на погребенията на самия Орфей и митичния тракийски Цар Резос, който е добре описан от Омир като участник в Троянската война. През античната епоха (ІV – І век пр. н. е.) е изградена масивна каменна стена от големи блокове с правилна форма. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, между които великолепен храм с 6-метрови стени. От античността са открити бронзови пръстени – печати. В средата на І век от н. е. римляните са обновили светилището. От това време има открита римска керамика. Смята се, че елинистичния храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, собственост на богат местен тракийски аристократ. Това имение било опожарено през 267 – 269 от готите при нашествието им в Родопите. То е възстановено в края на ІІІ век, но в доста примитивен вид. Върху хълма има и средновековен некропол от ХІІІ век, от който са проучени 8 гроба. Смята се, че светилището е престанало да функционира напълно в началото на V век от н. е., когато по тези земи е прието християнството. В ранновизантийската епоха (ІV – VІІ век) тук е построена крепост. От нея са съхранени само останки на четириъгълна кула. Вероятно е имало и църква, която е напълно разрушена. За това свидетелстват само две колони и два каменни капитела с релефни кръстове. Намерените печати предполат връзката на свещеното място със севаст Георги Палеолог (1081 – 1115). Той е основател на византийската династия на Палеолозите и вероятно е притежавал владение при Татул. Сред находките има една бронзова статуетка на мъж с лира, за която се предполага, че изобразява Орфей. Хипотезата е, че светилището е посветено на митичния тракийски поет и музикант Орфей. То е единственото подобно светилище, разкрито не само по българските земи, но и въобще в Европа.