Кавказка Албания или Агвания (на гръцки: Αλβανεια; на латински: Albania; на староперсийски: Аран; на староарменски: Алуанк; на новоарменски: Агванк) е историческа държава, основана в І век от н. е. северно от Кавказ на територията на Южен Дагестан и Северен Азърбайджан, която е граничела с Кавказка Иберия (древна грузинска държава) на запад и с Древна Армения на юг. На изток стигала до Каспийско море. Не трябва да се бърка с днешна Балканска Албания, макар да има теория, че съвременните албанци произхождат именно оттам. Била населена от 26 племена, които говорели на езици от лезгинската група. От тях известен е само агванския, за който се смята, че азбуката му е създадена от Св. Месроб Машдоц, който създал и арменската азбука. От него произлиза съвременния удински език. За пръв път албанците са споменати при похода на Александър Велики. В 331 пр. н. е. те се били в битката при Гавгамела на страната на Атропат, персийският сатрап на Мидия. През 66 пр. н. е. са споменати отново при похода на Помпей Велики, който преследвал царя на Понт Митридат VІ Евпатор през Велика Армения, но бил нападнат от албанския цар Ороз. Първи описания на Албания прави Теофан Митиленски, но те достигат до нас благодарение на Географията на Страбон. Главен град на Албания бил Кабала, съществувал до ХVІ век. В Албания често били разполагани римски гарнизони. През 116 от н. е. Император Траян, който за кратко превърнал Армения в римска провинция, дал цар на албанците. Християнството става държавна религия в Албания в началото на ІV век, когато Цар Урнайр бил покръстен от арменския просветител Св. Григорий. Първи автокефален католикос на Албанската църква станал Абас. Тя била в тесни връзки с Арменската църква и през 705 била сключена уния, съгласно която богослужебен език станал арменския, а албанският (агванският) католикосат станал нейно подразделение и така просъществувал чак до 1836. Цар Урнайр бил верен съюзник на Персия и като награда получил част от Армения при разделянето ѝ през 387 между Рим и Персия. Постепенно обаче влиянието на Сасанидска Персия се засилва. Цар Ваче е заставен да приеме зороастризма, но след това отново се върнал към християнството. В 450 албанците взимат участие в антиперсийското въстание на арменците и иберийците. То обаче е потушено. В 457 Цар Ваче вдигнал ново въстание, но през 461 Албания губи независимостта си. Ново въстание на трите кавказки народа начело с иберийския Цар Вахтанг ІV Горгосал заедно с арменския военачалник Ваган Мамиконян принудило персите да възстановят царската власт в Албания. Цар Вачаган Благочестиви (487 – 510) провел активна християнизация на населението и настъпил културен подем. След смъртта му царската власт в Албания се поема от персийските наместници марзлани. Някои дребни князе от династията Араншах обаче запазили властта си и това дава иранското име на страната Аран, което се запазва чак до ХХ век. В 552 през прохода Дервент нахлуват савири и хазари. В 626 тюркско – хазарска войска отново разграбва Албания. В 630 сасанидските шахиншахове възстановяват независимостта на Албания и начело застава Княз Вараз Григор от династията на Мехранидите. Синът му Джеваншир води борба с персите, но скоро се обединява с тях срещу арабските нашественици. При него културата била в подем. Скоро след смъртта му армено – албанският историк Мовсес Каланкатуаци написва “История на страната Алуанк”. Тази книга е основен източник по история на Кавказка Албания. През VІІ и VІІІ век за надмощие в Албания се борят хазари и араби. В 654 войските на Арабския халифат са разбити край хазарското владение Беленджер. През 705 обаче династията на Мехранидите е свалена от арабите, които се укрепват в региона. Следва поредица от хазарско – арабски войни в началото на VІІІ век. През 737 арабският пълководец Мерван нахлува в Хазария и хазарската столица Семендер е превзета. През 866 албанският княз Хамам успява за кратко да възстанови независимостта на Албания. През ХІ век в Албания започва масово преселение на тюрки огузи. Тя губи окончателно самостоятелността си и нейните земи влизат в състава на други феодални държави. Настъпва процес на тюркизация и ислямизация, който изцяло променя етническия и религиозния състав на населението и така древна християнска Албания напълно изчезва от картата. Нейното място днес се заема от тюркоезичния Азърбайджан и многонационалната Република Дагестан в Русия.

Карта на Кавказка Албания

Агванската азбука

На ст.арм. език названието на Кавказка Албания също е Ахванк, както е и на новоарм. Опитът на български и преди тя на руски учени да възстановяват думи от староарменски в някакъв архитип, прототип е безкрайно ненаучен!!! Те искат да ни научат нас - арменците, как сме говорили преди да станем арменци ли?! Албанските племена, населявали кавказка Албания, са един народ с различни езици, но те не са и не може да бъдат причислявани към някаква си лезгинска група, защото такава няма! Лезгинският е в рамките на кавказките езици, които са три големи групи или езикови семейства: картвелско, абхазо-адигейско и нахско-дагестанско. В картвелската група или семейство има 4 основни езика – свански, мегрелски, лазки и собствено грузински, който пряко произхожда от зански. От тези 3 езика писмени извори има само за грузинския, останали те са безписмени езици и/или диалекти. В съвременния лазки език или диалект на грузинския-картвелски са открити следи от кавказкия албански и по-точно са намерени лексеми, наскоро (след 1975 г.) прочетени в техните писмени паметници. Те дори са по-малко отколкото да речем чуждици от английски произход. И какво заключение трябва да направим от това - че лезгините са англичани ли? А камо ли пък да си измисляме лезгинско езиково семейство, което да е включвало езиците на всички 26 кавказки албански племена. Ами, най-голямата им група от тези племена всъщност говори на ирански диалект - удините!!!!! С тях и талишите!!!!! Само че реалността е съвсем друга – в Кавказка Албания са говорени толкова много и толкова различни езици и диалекти, че не са могли да създадат общо койне, чак до съставянето на азбуката им през V в., а след това – по свидетелства в арменски средновековни извори техните книжовници срещали трудности да разпространяват християнството на език, който бил слабо познат на останалите 24-25 племена и по тази причина тяхната литература останала чужда на народа и накрая просто не продължила, замряла... Алтернативно те възприели арменския и неговите книжовни църковни и богослужебни образци. Не мога да си обясня защо наричате средновековния историописец Мовсес Каланкатваци армено-албански историк. Човекът си е арменец и е писал на арменски! Освен това ни наричате кавказки народ, което е неприемливо. Вижте картата на Велика Армения и ще разбере грешката си! Аран не е иранското име на страната, наричана кавказка Албания или Ахванк, а е арийското или индоевропейско название на западната част на Иран-Персия.