В Античността Делфи (на гръцки: Δελφοί; на латински: Delphi) бил свещено място не само за древна Елада, но и за цялото Средиземноморие. Според легендата Зевс пуснал два орела от двата края на света и те се срещнали точно в Делфи. Това е причината елините да го приемат за центъра на Вселената. Това място било отбелязано със свещен камък, наречен омфалос (ομφαλός) или пъпът на света. Преди 1400 пр. н. е. Делфи бил светилище, посветено на Богинята на Земята Гея. Било пазено от огромен питон, по-късно убит от Аполон. Оттогава това светилище било вече на Аполон. Тук гадаела прорицателката Пития. В древността бедни и богати идвали при оракула на Аполон да им предскаже бъдещето. Популярността на светилището била в апогея си в VІІ – VІ век пр. н. е. Делфи се намира в областта Фокида на склона на планината Парнас. Тук се провеждали също и Питийски игри (музикални и спортни състезания), които са предшественици на Олимпийските игри. След време светилището се превърнало в храм на Бог Аполон, където стоял Делфийският оракул. През многото столетия десетки хиляди хора посещавали прочутото прорицалище. За това била построена и съкровищница, в която се съхранявали даровете за Аполон. Имало също и храм на Атина, стадион и театър. Около V век пр. н. е. оракулът започнал да губи репутацията си на безпристрастен гадател, понеже тълкувателите му все повече се обвързвали с интересите на различни градове – държави като Спарта и Атина. През ІІ век пр. н. е. властта на Рим стигнала до Делфи и влиянието на оракула намаляло още повече. Въпреки това все пак то продължило да функционира още дълго време. След приемането на християнството култът към Аполон вече бил изместен от новата религия и така светилището на Делфийския оракул било официално затворено през 385 от император Теодосий.