Калмар (на шведски: Kalmar Slott) е средновековен замък в провинция Смоланд, Швеция. През 1180 била построена първата кръгла отбранителна кула на замъка и пристанище. Около 1200 е бил създаден и град Калмар. В 1280 при Крал Магнус ІІІ замъкът вече разполагал с четири кули и бил ограден с крепостна стена. През 1397 била създадена Калмарската уния, в която влизали Норвегия, Дания и Швеция заедно с Финландия. Унията просъществувала до 1523. По времето на кралете Густав І Васа, Ерик ХІV и Юхан ІІІ замъкът бил преустроен в красив ренесансов дворец. Калмар бил разширен и укрепен. По време на войната от 1611 – 1613 претърпял тежки щети, а през 1642 бил сериозно повреден от пожар. След договора от Роскилде от 1658 Калмар загубил стратегическото си значение. В 1856 архитектът Фредрик Вилхелм Шоландер започнал реконструкция на замъка, която била продължена от ученика му Хелго Николаус Цетервал. В 1891 замъкът бил напълно готов и придобил днешния си вид. Днес е един от добре запазените средновековни ренесансови замъци на Швеция, превърнат в музей и посещаван от голям брой шведски и чуждестранни туристи.