Деванагари (на хинди:  देवनागरी /devanāgarī/) е писменост от типа абугида или сричково писмо, което се използва за доста езици, говорени в Индия и Непал. Такива са санскрит, хинди, пали, авадхи, бхаша, бходжпури, бихари, брадж, бхили, чхатгархи, догри, магахи, маратхи, нагпури, нарянви, раджастани, кашмири, конкани, синдхи, невар, бодо, мундари, гуджарати в Индия и непали в Непал. Писмеността деванагари възникнала към 1200 от н. е. от по-ранната шарада, която на свой ред произлиза от гупта, водеща началото си от брахми, регистрирана от ІІІ век пр. н. е. Името деванагари пък произхожда от санскритските думи дева – божествен и нагари – градски. Характерно за шрифта деванагари е, че знаците, обозначаващи срички в една дума са закачени на една непрекъсната горна линия. Подобно на други писмености абугида до знака за съгласен звук се добавя диакритичен знак за гласен звук и така се образува сричката (акшара). Отначало се използвал за отмрелия вече език санскрит, а по-късно и за множество други езици в Индия. В санскрит обаче думите са писани слято и без интервали между тях, докато например в хинди всяка дума е отделена с интервал. При деванагари се пише отляво надясно. Най-разпространен език в Индия е хинди, говорен от 366 милиона души. Той е официален език наред с английския. Затова днес писмеността деванагари е част от националната идентичност на Индия.