Кралската фабрика за порцелан (на нидерландски: Koninlijke Porceleyne Fles) била създадена в 1653. Известна е с марката Royal Delft. Тя е единствената оцеляла до наши дни в Делфт. Някога в Делфт имало 32 фабрики за порцелан, 12 били в близкия Ротердам, имало също и в Харлем, Амстердам и Миделбьорг. Първите учители на холандците по изработка на керамични изделия били италианци. После дошла епохата на Нидерландската Източноиндийска компания, която била основана в 1602. Нейните кораби носели от Китай красив висококачествен син порцелан. Холандците се влюбили в тези изящни изделия и през ХVІІ век те влезли в домовете им. Тогава местните занаятчии започнали да се опитват да ги имитират, за да задоволят голямото търсене. Така се появили първите фабрики, които предлагали реплики на китайския порцелан. Всъщност това още не бил истински порцелан. Както знаем, европейският порцелан бил открит от Йохан Бьотгер през 1709 в Майсен. Отначало фабриката, основана от Давид Антонис ван дер Пийт, се наричала De Porceleyne Fles. Той превърнал къщата си във фабрика, но след 2 години я продал. През 1697 тя преминала в ръцете на търговец от Лайден, който започнал да използва търговска марка върху продуктите. След 4 години продал фабриката на друг предприемач, който усетил, че трябва да наеме добър майстор, за да върви бизнеса. Така той наел художника Ян Сикстус, който се прославил с изящните си декорации. В средата на ХVІІІ век фабриката отново сменила собствениците си. Настъпили трудни времена за порцелановите фабрики, защото в Европа се появили много конкуренти. През 1840 De Porceleyne Fles останала единствена фабрика в Делфт. През 1876 начело на фабриката застанал инженер Йоост Тоофт (Joost Thooft), който си поставил за цел да вдъхне нов живот на ръчно рисувания син Делфтски порцелан. Неговите инициали JT били поставяни върху изделията. От 1879 до наши дни всички изделия на Koninlijke Porceleyne Fles са маркирани с търговска марка и код, който указвал годината на производство. През 1884 Абел Лабушер (Abel Labouchere) успял да създаде смес, която приличала на бялата английска глина. Оттогава продукцията се произвежда по този начин. През този период творил дизайнера Леон Сенф, един от значимите творци в историята на фабриката. През 1900 порцеланът от Делфт спечелил Голямата награда на изложението в Париж и получил световно признание. През ХХ век той се радва на уважение и почит. Интересен факт е, че всъщност порцелановите изделия се рисуват с черна боя на водна основа. Порцеланът става син едва след изпичането му. Към фабриката има музей, който разказва нейната история и тази на Делфтския порцелан.
