The Blue Blog of Lazar :: Азулежу

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.03.2019 11:21 - Азулежу

Автор: laval Категория: История

Прочетен: 21898 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 31.03.2019 11:22

Азулежу (на португалски: azulejo) е наименованието на португалските керамични плочки. Традиционните азулежу са оцветени в синьо, гланцирани са и имат квадратна форма с размери 14 х 14 cm. Плочки от керамика за облицоването на сгради са били използвани още в Древния Вавилон, например на прочутата Порта на Ищар в Пергамон Музеум в Берлин. Португалците обаче са превърнали тази практика в изкуство. Азулежу са дълбоко вкоренени в историята и културата на страната и могат да бъдат видяни просто навсякъде: представителни сгради, частни домове, заведения, църкви и дори в метрото и жп гарите. Този декоративен елемент не може да бъде избегнат в Португалия. Историята на цветните плочки азулежу датира в ХІІІ век, когато маврите били владетели на земи, които днес принадлежат на Испания и Португалия. Именно те въвели за пръв път техниката за изработването на плочките. Думата “азулежу” има арабски произход (зуляйдж) и означава малък полиран камък. В Испания те били наречени “асулехос”. Всъщност най-старите азулежу в Португалия в Кралския дворец в Синтра и манастира Консейсау в Бежа са дошли от Севиля през ХV век. Отначало плочките изобразявали прости геометрични фигури, но през вековете занаятът претърпял значително развитие, поради което изображенията станали далеч по-сложни и детайлни. За пръв път стенните плочки били използвани за покриването на немавритански сгради в абатствата в Алкобаса и Лейра през ХІІІ век. Едва в началото на ХVІ век използването на азулежу процъфтяло. Неговото разпространение се свързва с посещението на Португалския Крал Мануел І в Севиля, където той се възхитил на този декоративен стил. Така по негово нареждане цветните плочки били използвани за декорацията на двореца в Синтра. Това поставило началото на манията за покриване на стени с керамични плочки, която продължава и до днес. За португалците било типично да разказват история, религия и култура чрез този вид декоративни средства, превърнали се в публични произведения на изкуството. Така по стените на много сгради са били изобразени цели картини с плочки. Азулежу се използвали както за екстериора, така и за интериора на сградите. В края на ХVІІ век започнали да преобладават синьо – белите плочки. Смята се, че този цветови избор е бил повлиян от вноса от Китай на порцелан от династията Мин. В Националния музей на азулежу в Лисабон могат да се видят уникални образци. Музеят се помещава в някогашен манастир, като църквата му е една от най-впечатляващите в Португалия. Водещ експонат е пано, дълго 22 m с изображение на Лисабон преди опустошителното земетресение и цунами в 1755, което почти е унищожило града. Плочките азулежу имат освен декоративно и практическо значение, тъй като предпазват от влага. Ако се разхождате из Лисабон, можете да забележите, че голяма част от къщите в старинните квартали Алфама и Байру Алту са покрити с тях именно по тази причина. ХІХ век отбелязъл златната ера на декорирането с плочки, защото емигрантите от Бразилия засилили тази практика. Освен това бил въведен метод за машинно отпечатване на декора на плочките, което ги направило финансово достъпни за населението. Северният португалски град Порту също може да се похвали с множество изумителни примери на азулежу като например жп гарата Сау Бенту, дело на художника Жорже Коласу през ХХ век, Капела даш Алмаш и Църквата на Кармелитите. Азулежу има на още много места в цяла Португалия.