Виенската държавна опера (на немски: Wiener Staatsoper) е една от престижните оперни сцени в света. Намира се на Operngasse (Виенският ринг) в центъра на града. В далечната вече 1984 по време на екскурзията с кораб до Виена съм имал щастието да гледам “Симоне Боканегра” на Джузепе Верди в тази прекрасна опера. Била открита на 25 май 1869 с премиера на “Дон Жуан” от Моцарт. Сградата на операта била проектирана в стил неоренесанс от архитектите Август фон Зикардсбург и Едуард ван дер Нюл. Строежът започнал през 1861 и бил завършен в 1869. Изпълнител бил чешкия архитект Йозеф Хлавка. Самата сграда на операта е много внушителна, но още по-впечатляващ е нейния интериор. Отвътре тя е богато украсена с много колонади, изящни скулптури и стенописи. Трудно е да се опише красотата и великолепието на интериора на сградата. Тя просто трябва да бъде разгледана, за да бъде оценена. На сцената на операта са гастролирали всички световни звезди на оперното изкуство, включително и българските. Тук са поставяни и всички по-известни опери. Това е причината Виена да бъде смятана за световна оперна столица. През 1945 по време на бомбардировка сградата била частично разрушена. Била възстановена до 1955 и на 5 ноември 1955 била тържествено открита с “Фиделио” на Бетовен. В операта има 1709 седящи и 567 правостоящи места. Годишно се посещава от около 600000 зрители. Програмата на Виенската опера включва постановки на опера, оперета, балет, както и концерти. Календарът и репертоарът на операта са изключително богати, като годишно се изнасят около 350 представления, в това число 8 премиери. Има и Интернет канал, който излъчва постановките онлайн. Ежегодно се провежда и прочутия Виенски оперен бал.
Тогава бяха сложили и едни големи екрани прд операта и хората със столчета седяха и си гледаха отвън без пари. Също във Виена гледах също и "Манон" с Ана Нетребко на запис, прожектираха го пред Кметството.
Операта е доста пищна отвън, обаче не е нищо забележително като интериор, даже е доста постна в сравнение с други оперни театри. Примерно Ла Скала отвън е много смотана, но вътре е красива.
Както и да е, това не е толкова важно, това са храмове на музиката и наслада за ценителите, това е по-важното.
Авторът на проектът,до такава степен се отчаял от казаното, че се самоубил! По съвпадение, чух я през съшата 1984 г. от екскурзоводката, която беше съпруга на едно от аташетата ни в посолството!
Хубав ден!
Поздрави!